Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и чакам като пътник без билет. И тръгвам пеша... И по пътя си виждам толкова неща... вървейки сама по този път, аз израствам. Научавам толкова неща, получавам толкова рани... но ти не виждаш това. Защо? Аз съм пред очите ти, но ти не ме познаваш... може би няма да ме харесаш като човек. Може би. Но защо не се пробваш? Аз съм тук, пред теб, викам те, чакам те, искам твоето одобрение, твоите думи... които да са мили и да ми покажат колко много ме обичаш. А този път... продължавам го сама... Падам. Ставам. Боли... И пак падам... и няма кой да ми подаде ръка... И аз плача... и искам твоята ръка... Ти ме гледаш, но не ме виждаш... Защо?? Не зная. Ще кажеш, че не е така. Че греша. Знам... Едно дете н ...