Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - обадих се аз. Гласът ми беше тих. - Какво? - Тя насочи гневния си поглед към мен. - Казвам, че го боли. Болка. Чували ли сте тази дума? - Охо, и защитник се намери! А вие чували ли сте за аналгинова интоксикация? И то в следоперативен период? Не сте, нали?... - Тя върна гнева си към пациентът от легло N 3. - Трябва да потърпиш. - Боли ме. - Знам. Ще търпиш! След това, тракайки с токовете си, отиде до вратата, изгаси осветлението и затвори вратата след себе си. Мъжът изпъшка. - Зле е - каза младежът от съседното на моето легло. Кимнах в тъмното. Аз лежах на легло N 1, а той на N 2. Всички бяхме оперирани. Часът беше два и половина през нощта. На N 4 и N 5 спяха, а последното, N6, леглото до пр ...