30.07.2010 г., 14:15

Болката от любовта...

2.2K 0 0
1 мин за четене

Преди време разби сърцето ми…  Но ето, отново, то е цяло…  Готово отново да обича. Чудиш се как, след като вече е наранявано толкова пъти. Дали страхът от болката ще ми попречи отново да чувствам. И как да го направя, след като всяка част от мен ти принадлежи…  Обича те… Винаги ще те обича… Дали красотата на тези чувства няма да бъде помрачена от твоята жестокост… Всяко едно слепено парченце от моето малко сърчице те желае и знае, че това ще трае вечно… Но дали разбираш това, което изпитвам…  Дали си готов отново да  ме нараниш…  Да погледнеш в очите ми и да видиш цялата тази тъга и мъка, която ми причиняваш…  Дали ще имам силата да преодолея отново твоята жестокост…  И кога любовта ще спре да бледнее на фона на болката…  Не съжалявам, че те срещнах…  Не съжалявам, че те познавах…  Не съжалявам, че те обичах…  Единственото, за което съжалявам, е това, че те допуснах прекалено близо до себе си и ти така ме нарани… Но струва ли си… Трябва ли да съжалявам, след като всичко е минало… Дали сутринта няма да се събудя с ново сърце…  Дано… И нека то не те обича, защото в противен случай трябва да е подготвено да страда и да се мъчи, защото твоето сърце вечно ще бъде от лед и ще наранява, за да не бъде наранявано…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивка Гюрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...