Идвайки на свиждане на майка си, която бе със сменена тазобедрена става, Павел забеляза, че се е появила нова пациентка. Вече две от трите легла в стаята бяха заети – крайните. Новата лежеше до прозореца, чиито щори не пропускаха почти никаква светлина. Беше в сянка и чертите на лицето й не се виждаха ясно.
– А, вече си имаш компания – подхвърли Павел.
Майка му Мария поклати тъжно глава и му направи знак да се наведе.
– Неприятна работа – прошепна възрастната жена. – Снощи не ме остави да спя.
– Защо? Какво е станало?
– Е, какво. Пъшка, охка, даже по едно време се разпищя. Не че й се сърдя, не е виновно момичето.
Павел се изправи и загледа лежащата до прозореца. Косата й бе черна, с бретон. Правилен нос, меки черти на лицето, фиксирани в тавана очи. Едва ли бе на повече от трийсет години. Дясната й ръка бе гипсирана, помръдваше нервно, отърквайки се в гърдите. Краката й бяха в трагично състояние, направо не бяха за гледане. Стоманени скоби, забити в прасеца на левия и бедрото на десния ...