Брашно
Брашното е силно запалимо, но може би вече знаете това...
Спомням си веднъж, когато бях тийнейджърка, как на едно парти на плажа някой хвърли чаша брашно във въздуха над огъня, който бяхме надигнали. Изсвистя силно и освети небето на километри нагоре, или поне така изглеждаше.
Слава Богу, нямаше вятър. Но беше епично. Имах толкова идеи в главата си и се опитвах да обясня на най-добрата си приятелка Ви как майка ми работи с брашно всеки ден, превръщайки го в сладки и соленки, ала все пак да видя как от бялата прах остава само едно голямо нищо беше толкова по-зрелищно.
Ви обаче беше прекалено заета да маха молец от ръкава си, така че не съм сигурна, че дори слушаше...
Смешно е как човек си спомня тези неща. Едвам загасен с камъни, помня това толкова ясно, този бърз огън, замесен с брашно, засенчи брашното, замесено с любов, на мама.
Години по-късно, когато тя вече не е сред нас и аз съм наследила малката ѝ квартална пекарна, все още нищо не може да ме развълнува толкова много, колкото онзи огън. Чувствах се като пироманка под прикритие. Та кой помни тези неща толкова ясно и с повече възхищение от готвенето на майка си? Все пак, успокояваше ме мисълта, че не изпитвах нужда да запаля цялата кухня, когато правех поредната порция бисквити за посетителите на „Готварилницата от Юга“.
Един слънчев ден през месец май в пекарната влезе най-красивият мъж, който някога бях виждала през живота си. И той ме забеляза, но не съм сигурна, че си е помислил, че съм най-красивата жена на света. Просто имаше нужда от жена до себе си и избра мен. Оженихме се през декември. И може би не трябваше да избързвам толкова много със сватбата, а да си дам време да го опозная. Всъщност, определено не трябваше да избързвам толкова много със сватбата, но когато си на тридесет години и те притискат за семейство и деца, не можеш да мислиш трезво.
Сега летата трябва да ги свързвам с казината му, пътешествията по морето и сякаш неспирното мрънкане за още пари от изкараните в пекарната, в която, между другото, той не помагаше изобщо. Пролетта я свързвам с неспирните му алергии и претенции да му готвя за здраве. И винаги ще свързвам студената и мрачна зима с алкохола и юмруците му. Есента поне бе запазена за спомени за мама и уханните ѝ сладки с ябълка и канела, които цялото семейство обичахме толкова много. Есента бе сезона на брашното, весело разпръснато из цялата кухня.
Тази зима, разбира се, не беше по-различна от миналите. Ала нещо сякаш ме изнерви повече от обикновено. Красивото ми бяло брашно, с което по цели дни правех вкусните си коледни сладки, се бе зацапало в червено на пода на кухнята у дома. Ала не от огън, както жадувах да го гледам. А от кръв. Моята кръв, протекла от юмруците на алкохола. Какво ли щеше да си помисли майка ми, ако можеше да ме види толкова слаба и уязвима? Тя бе жената, която ме учеше да съм винаги силна, да отстоявам себе си и позициите си, да не се оставям да ме мачкат и да не плача по цели нощи за някакви хора, които не ме заслужават.
И не, няма да кажа, че той ме удря, защото ме обича. Обичаше ме в началото, когато не ме биеше. Сега просто си изкарва токсичността върху тялото ми, защото аз му позволявам, като не се боря. И взаимно си се мразим и живеем заедно. Не мога да се откъсна от него, защото ме е страх. Не мога и да не се откъсна от него, защото ще умра по-рано, отколкото е нужно. В крайна сметка, реших, че той да умре по-рано, отколкото е нужно, няма да е най-лошата идея.
Сутринта на Нова година е. Камината ме сгрява, пия топло кафе и ям от любимите си курабии с мед. Най-накрая съм щастлива и свободна. Най-накрая показвам на мама, че мога да отстоявам себе си и да живея в хармония с брашното и пекарната ѝ.
Един крайник излиза леко извън заграждението за огъня и ме изкарва от равновесие. Побутвам го обратно навътре с покера за камина и се намръщвам, задето трябва да си развалям удобството дори сега. До мен съм оставила една малка купичка с брашно, която възнамерявам да използвам в светлинното шоу довечера.
Може би наистина съм скрита пироманка. Ала комбинацията от пращящи огън, брашно и кръв наистина си бе изключително цветна и красива. Малко като фойерверки, но само в червен цвят. Даже... на кого са му притрябвали скъпи фойерверки в нощта на Новата година, когато може да използва евтиното брашно, което вече така или иначе стои в кухнята му, и трупа на насилника му, който е убил за свободата си?
Хващам тефтера си и записвам – годишната ми резолюция е успешно изпълнена. Дали, ако разкажа това на Ви, този път ще ме слуша със сигурност?!
© Вая ВИ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря! Радвам се, че ти харесват разказите
-
Още един много хубав разказ. Поздрави!
-
Така е всъщност, прав си и благодаря!
-
Ако подкарам темата с клишетата, то "правилен избор" също е такова Макар, реално да няма такъв в живота. Има действие с последствия, които можеш после да коригираш и такива, които не можеш. Останалото са просто случвания.
Всъщност, важното е че разказът ти замисля. -
Даже има още по-тъпо клише - "лексикалното богатство"! !
-
Езикът ще се оформи с времето и с натрупването на лексикалния запас. Ето, че и аз използвах едно тъпо клише: “лексикален запас.” Може и да е “речниково богатство” или “думно натрупване.” 😊 Поиграй си с езика, но не самоцелно: езикът трябва да изчисти идеята. Фасулска работа общо взето. Само трябва да се направи. Кое? Да се напише разказ. Ако е и добър - по-голям кеф от това няма. Ще видиш. 😉👍
-
„Годишната резолюция“ и мен ме дразни, признавам си, че просто не се сетих как по-добре мога да го кажа :D Но за покера за камина - понеже съвсем не знаех каква е думата, бях чувала приятели и роднини само „стик“ да му казват, специално го потърсих в интернет и тези думи ми излязоха...
-
Добър разказ. Някои думи ме подразниха обаче: “покера за камина”, “годишната ми резолюция”. Само това е от мен.
-
Жабокът (Сянка) - да, това е много хубав поглед върху изгарящото брашно. И аз останах доста впечатлена, когато за първи път го видях, и съответно ми дойдоха доста асоциации и идеи, някои очевидно по-мрачни :D
щураче (любимка) - всеки читател в крайна сметка възприема по различен начин историите, които чете, и определено не е грешно да се каже, че има ирония, защото си има но за героинята това е правилният избор, поне така я бях измислила.
Jackie151 (Антоанета Иванова) - благодаря ти! -
Интересно разказваш!
-
Пирова победа. Никому не пожелавам такава.
Разказът предизвиква размисли относно изборите ни, хората много обичат да взимат собствени решения, собствени избори, които рядко са правилните. В разказа има ирония. Изобщо не съм сигурна дали авторът е заложил това за което говоря, но няма значение, има го
-
ВИ, разказът е много добър и особено идеята за пламъка от брашното. И аз съм го правил, но в мен пробуди други мисли, за смлените зрънца, които изгарят величествено. Сигурен съм, че не е безсмислена заря в небето.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
