Брашно

Брашното е силно запалимо, но може би вече знаете това...
Спомням си веднъж, когато бях тийнейджърка, как на едно парти на плажа някой хвърли чаша брашно във въздуха над огъня, който бяхме надигнали. Изсвистя силно и освети небето на километри нагоре, или поне така изглеждаше.
Слава Богу, нямаше вятър. Но беше епично. Имах толкова идеи в главата си и се опитвах да обясня на най-добрата си приятелка Ви как майка ми работи с брашно всеки ден, превръщайки го в сладки и соленки, ала все пак да видя как от бялата прах остава само едно голямо нищо беше толкова по-зрелищно.
Ви обаче беше прекалено заета да маха молец от ръкава си, така че не съм сигурна, че дори слушаше...
Смешно е как човек си спомня тези неща. Едвам загасен с камъни, помня това толкова ясно, този бърз огън, замесен с брашно, засенчи брашното, замесено с любов, на мама.

Години по-късно, когато тя вече не е сред нас и аз съм наследила малката ѝ квартална пекарна, все още нищо не може да ме развълнува толкова много, колкото онзи огън. Чувствах се като пироманка под прикритие. Та кой помни тези неща толкова ясно и с повече възхищение от готвенето на майка си? Все пак, успокояваше ме мисълта, че не изпитвах нужда да запаля цялата кухня, когато правех поредната порция бисквити за посетителите на „Готварилницата от Юга“.

Един слънчев ден през месец май в пекарната влезе най-красивият мъж, който някога бях виждала през живота си. И той ме забеляза, но не съм сигурна, че си е помислил, че съм най-красивата жена на света. Просто имаше нужда от жена до себе си и избра мен. Оженихме се през декември. И може би не трябваше да избързвам толкова много със сватбата, а да си дам време да го опозная. Всъщност, определено не трябваше да избързвам толкова много със сватбата, но когато си на тридесет години и те притискат за семейство и деца, не можеш да мислиш трезво.

Сега летата трябва да ги свързвам с казината му, пътешествията по морето и сякаш неспирното мрънкане за още пари от изкараните в пекарната, в която, между другото, той не помагаше изобщо. Пролетта я свързвам с неспирните му алергии и претенции да му готвя за здраве. И винаги ще свързвам студената и мрачна зима с алкохола и юмруците му. Есента поне бе запазена за спомени за мама и уханните ѝ сладки с ябълка и канела, които цялото семейство обичахме толкова много. Есента бе сезона на брашното, весело разпръснато из цялата кухня.

Тази зима, разбира се, не беше по-различна от миналите. Ала нещо сякаш ме изнерви повече от обикновено. Красивото ми бяло брашно, с което по цели дни правех вкусните си коледни сладки, се бе зацапало в червено на пода на кухнята у дома. Ала не от огън, както жадувах да го гледам. А от кръв. Моята кръв, протекла от юмруците на алкохола. Какво ли щеше да си помисли майка ми, ако можеше да ме види толкова слаба и уязвима? Тя бе жената, която ме учеше да съм винаги силна, да отстоявам себе си и позициите си, да не се оставям да ме мачкат и да не плача по цели нощи за някакви хора, които не ме заслужават.

И не, няма да кажа, че той ме удря, защото ме обича. Обичаше ме в началото, когато не ме биеше. Сега просто си изкарва токсичността върху тялото ми, защото аз му позволявам, като не се боря. И взаимно си се мразим и живеем заедно. Не мога да се откъсна от него, защото ме е страх. Не мога и да не се откъсна от него, защото ще умра по-рано, отколкото е нужно. В крайна сметка, реших, че той да умре по-рано, отколкото е нужно, няма да е най-лошата идея.

Сутринта на Нова година е. Камината ме сгрява, пия топло кафе и ям от любимите си курабии с мед. Най-накрая съм щастлива и свободна. Най-накрая показвам на мама, че мога да отстоявам себе си и да живея в хармония с брашното и пекарната ѝ.
Един крайник излиза леко извън заграждението за огъня и ме изкарва от равновесие. Побутвам го обратно навътре с покера за камина и се намръщвам, задето трябва да си развалям удобството дори сега. До мен съм оставила една малка купичка с брашно, която възнамерявам да използвам в светлинното шоу довечера.

Може би наистина съм скрита пироманка. Ала комбинацията от пращящи огън, брашно и кръв наистина си бе изключително цветна и красива. Малко като фойерверки, но само в червен цвят. Даже... на кого са му притрябвали скъпи фойерверки в нощта на Новата година, когато може да използва евтиното брашно, което вече така или иначе стои в кухнята му, и трупа на насилника му, който е убил за свободата си?
Хващам тефтера си и записвам – годишната ми резолюция е успешно изпълнена. Дали, ако разкажа това на Ви, този път ще ме слуша със сигурност?!