rarebird (Весислава Савова)
213 1794
16.07.2009 г., 13:24 ч.

Брутална (не)приказка 

  Проза
762 0 13
2 мин за четене

     Имало едно време - никой не казва кога точно - една безгрижна хубавица. Каквото и да се опитват да кажат за красотата, тя си остава красота и пред нея можем само да поспрем и да й се възхищаваме. Ако Тя благоволи да ни забележи, ние се превръщаме в щастливци, които казват, че са били докоснати от Съдбата.
     Та, да се върнем към хубавицата. За много мъже тя била само блян, който посещавал нощите им, а когато отваряли сънливите си очи,  ги карал да се срамуват от себе си. Тя била обичана, чакана, а от по-смелите - дори търсена. Хубавицата, от своя страна, нямала дори най-малка представа какво предизвиквала в крехките съзнания на тези мъже и си живеела безгрижно. Тя ставала рано сутрин, умивала се на селската чешма и по цял ден пеела песни, които били разнасяни от красивия й глас из цялата околия. Откъде можела да предположи, че ще бъде чута от принц, който бил тръгнал да обикаля света и то не заради баналното търсене на достойна съпруга, а ей така - от нямане какво да прави?
     Този принц бил толкова отегчен от безумното охолство в двореца, че свободолюбивият му дух го повел по незнайни пътища. Току-виж намерел някого или нещо, което да задържи вниманието му повече от три премигвания на царствените му очи. Скитал се отегченият принц, но все нещо му пречело да се усмихне искрено. Едва когато чул гласа на хубавицата усетил как сърцето му забило ускорено и последвал тези неземни звуци. Не знаел какво се случвало, но бил сигурен, че това било нещото, заради което си струвало да се откаже от стария си начин на живот.
     Вървял принцът два дни и три нощи. На третия ден, съвсем рано сутринта, се спрял пред селската чешма, на която хубавицата хем се миела, хем пеела.
     - Коя си ти? - попитал принцът.
     - Добър ден - отговорила хубавицата.
     - Е, Добър Ден, много хубаво пееш.
     - Ама че си смешен! Поздравих те, не съм казала, че се казвам Добър Ден.
     - Как смееш да не ми отговаряш! Ти знаеш ли кой съм аз?
     - Ако искаш, ти ще ми кажеш кой си. Защо да те питам.
     - Ама ти какво си въобразяваш? Освен това, изобщо не си толкова хубава, колкото си мислех. Виж си напуканите пети, изгорялата от слънцето кожа и смешната руса коса. Как се виждаш да те заведа в моя дворец?
     - В дворците живеят принцове, странниче, не знаеш ли? Какъв ще да е този дворец, в който живеят хора с прокъсани дрехи и износени обувки? Какъв ще да е този дворец, в който не врани вихрогони, а хърбави кранти са яздени от  царе и принцове? Я си върви по пътя и ме остави на мира. Пък мойта хубост - и да я има, до време ще да е. Това, което ни е в главите и сърцата - то е важното.
     - Ах ти, миризлива селянко!
     Ядосаният принц извадил меча си посякъл хубавицата. Точно тогава към чешмата идвали дузина юнаци, които били влюбени в нея.
     - Вижте - извикал един от тях. -  Някакъв скитник уби нашата Хубавица. Дръжте го!
     Нахвърлили се разярените юнаци и скоро от принца останал само меча му, покрит с прах. Единственият, който не си тръгнал от чешмата, бил неговия кон. Уморен от дългата езда, обаче, скоро той също издъхнал.
     Така свършва тази брутална (не)приказка - със смърт, защото тя настига всеки, който отказва да признае правото на Красотата да съществува, без да стане нечие притежание.
   

© Весислава Савова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Марко, Феичка, не ме пропуснахте и този път. Благодаря ви от сърце!
  • "Това, което ни е в главите и сърцата - то е важното."
    !!!
  • Интересно! На един дъх !
  • Весинка, Весела, Яна, поздрави и благодарности!
  • Хубаво е...
  • Красотата и днес е преследвана и грубо потъпквана. Но и скъпо се заплаща за това.
    Брутално, но факт!
    Поздрави, Весислава!
  • Веси, Петя, благодаря, че дойдохте. Радвам ви се!
  • Обърнати са нравите...
    "Ако ти не съчувстваш на красотата,ако не я обичаш,гдето и да я срещнеш в изкуството,тя няма да ти се удаде..."
  • Мими, Нели, Георги, Грег, Хубавка, Роси, Кара миа, благодаря ви от сърце, че намерихте време за писанията ми и не ме замерихте с камъни за брутализма, но понякога той е факт и не ми се иска да го подминаваме с глави, заровени в пясъка. Поздрави!
    Ваша, Весислава
  • Вълшебно,вълшебнице!
    Красотата ще спаси света!
    Но,коя ли красота?
  • Ех, тази красота! И тези принцове, и вихрогони, а на края сал един меч остана. Красиво пишеш.
  • Е!!..
  • Веси...

    !!!
Предложения
: ??:??