4.10.2009 г., 15:29

Бръмчащата птица

859 0 0

- Винаги съм се възхищавал на бръмченето ти. - каза комарът на пчеличката.

- На моето бръмчене се възхищаваш? Я, чуй бръмбъра. Чува се, че идва.

- Да бе, благодаря- кацна до тях бръмбърът. - Чуйте истинско бръмчене. Отдалеч се чува и не е като нас - мъничко, дребничко - а е птица. Чували ли сте, виждали ли сте бръмчащата птица? Чувствате ли как земята се тресе даже?О, слушайте и гледайте.

Тогава премина самолетът. Летеше ниско. Щеше да кацне на близкото летище. Когато шумът затихна, разговорът продължи. Пчеличката каза:

- Това не е птица, а самолет. Металната птица видях на летището. Едно малко момиченце щеше да пътува с него надалеч. Бяха му подарили букет, а в цветята се бях скрила аз. Видях всичко. Не се разрешаваше внасянето на цветя в самолета и момиченцето даде букета на една жена. Взе си само едно цвете. Аз тихичко си стоях в цветята. Когато самолетът отлетя, се измъкнах  леко. Жената не ме забеляза, но аз бях научила много. Сега и вие знаете вече, че тази птица е самолет. Не може да мерите бръмченето си с нея, нали? Бръмчете си своето бръмчене. Така е по-добре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...