- Винаги съм се възхищавал на бръмченето ти. - каза комарът на пчеличката.

- На моето бръмчене се възхищаваш? Я, чуй бръмбъра. Чува се, че идва.

- Да бе, благодаря- кацна до тях бръмбърът. - Чуйте истинско бръмчене. Отдалеч се чува и не е като нас - мъничко, дребничко - а е птица. Чували ли сте, виждали ли сте бръмчащата птица? Чувствате ли как земята се тресе даже?О, слушайте и гледайте.

Тогава премина самолетът. Летеше ниско. Щеше да кацне на близкото летище. Когато шумът затихна, разговорът продължи. Пчеличката каза:

- Това не е птица, а самолет. Металната птица видях на летището. Едно малко момиченце щеше да пътува с него надалеч. Бяха му подарили букет, а в цветята се бях скрила аз. Видях всичко. Не се разрешаваше внасянето на цветя в самолета и момиченцето даде букета на една жена. Взе си само едно цвете. Аз тихичко си стоях в цветята. Когато самолетът отлетя, се измъкнах  леко. Жената не ме забеляза, но аз бях научила много. Сега и вие знаете вече, че тази птица е самолет. Не може да мерите бръмченето си с нея, нали? Бръмчете си своето бръмчене. Така е по-добре.