Колко отвратителна компания само! Просто отчаяна работа. Не, че има нещо лошо, но от един час на масата се говореше само за ядене, пиене и секс. За огромни количества изпит алкохол и изпушена марихуана. Говореше се за музика, в която се пее, пак за ядене пиене и секс. Не, определено тези хора или не можеха, или не искаха да говорят по други теми. Аз не знам. Бях само страничен наблюдател и слушател, който си пиеше питието и имаше среща в това кафене. Наближаваше полунощ. На съседната маса, от лявата ми страна стоеше един доста мрачен мъж, с обръсната глава. Погледът му беше агресивен и често се спираше върху компанията на масата отсреща. Той пиеше водка и пресушаваше чаша, след чаша, а погледът му ставаше все по-злобен. Но освен злоба в него се четеше и някаква погнуса и неприязън към разговорите на многобройната компания. Техните разговори наистина продължаваха все в същият вух, дори малко понапредваха що се отнасяше до описанията на женски завоевания. Явно беше, че се надлъгват за това колко много жени са свалили. Надлъгваха се пред приятелките си, които от своя страна се канеха да заговорят за същото, но изчакваха да чуят как ще завършат мъжете. Така щяха да бъдат по-подготвени в сценария си.

Мъжът с бръснатата глава започна да тропа с юмрук по масата. Взе да изтърва и по някоя заканителна псувня по адрес на веселата надлъгваща се компания. Погледът му ставаше още по-злобен, и през цялото време беше впит в тях. Много искаше някой да го изгледа. Трябваше му само един поглед, един малко по-остър поглед от страна на компанията и той щеше да ибухне. Чувствах го! Направо го усещах. Някои от мъжете се спогледаха и извъртяха глави към него, но погледите им веднага се отместиха, а самите те моментално съжалиха, че го бяха загледали. Очите му наистина ги изпълниха със страх. Това бяха очи, които можеха да внушават, без да се налага устата да говори. Цялата компания усети, че този мъж нещо ще направи, и това нещо няма да е никак приятно за тях. Мъжете не искаха да издадът смущението настанало в тях пред приятелките си, защото това смущени вече се превръщаше в страх. Жените го усещаха. Но той беше сам, а другите мъже от компанията бяха петима! Въпреки това се страхуваха. Погледът му оставаше все така непоколебим и агресивен. Изминаха десет-петнайсет минути и компанията продължаваше да се смее и ръси простотии. Явно се бяха поуспокоили, или си предаваха вид на непукисти.

Това накара онзи окончателно да превърти. Той стана на крака, блъсна масата си и започна да вика:

- Мамка ви мръсна! Изключете този шибан телевизор, махнете тази шибана чалга! На вас говоря, да! – той гледаше и се запътваше към масата на петимата мъже и трите момичета. В цялото заведение бяха само той, аз, компанията и обслужващият персонал. – Край, ще ви смачкам кухите глави, долни боклуци такива! За велики ли се мислите бе, педали?!

В ръцете си държеше стола. Замахна и го хвърли по телевизора. Кинескопът му гръмна и се пръсна на парчета. Мъжете скочиха, втурнаха се и се опитаха да го съборят, но той работеше умело с краката си и успяваше да задържи на дистанция всички. За нула време беше натъркалял и петимата по пода. Риташе ги бясно. Жените не удари. Сервитьорките пищяха, а барманката звънеше на полицията. Всичко стана за по-малко от три минути.

Той се обърна към барманката и каза:

- Да го начукам и  на полицията, и на всички останали! По-добре да си бях стоял в затвора!

Това бяха последните му думи. След това излезна от заведението и пое с бърза клатущкаща се походка на някъде...