Булгури

Коментари

• 

  Стефанин (Стефан Василкин)

  И на мене не стига прозорчето. Жалко, че вместо коментар става писмо и вместо много за Бога е много за светско. Прочетох профила ти и всичко, с което досаждам, е свързано с него и римите ти. В понеделник не включвам лаптопа, понеже нямам право да предлагам. Остава ми седмица. Обичайно от залез до изгрев искам да съм сам в легло, но ми се стори, че може да се обадиш, проверих и се случи. Мълча по 23:55, другите 5 мин. са в Кауфланд. В казармата отдельонен командир ми бе Пеньо Пенев, носеше в мешката си стихосбирка на Пеньо Пенев с ПЪТЕКА, за който химн на фрустрацията бих дал Нобелова награда. Ако се озовеш в Париж, кажи на г-жа Айфелова кула, освен ако не я харесваш, че много е чаровна, но ще умра, без да я зърна отблизо.

  2025-07-07T00:01:36+03:00
• 

  AnabeII (Анахид Демирова)

  Любовта към стиховете на Дамян Дамянов наследих от майка си. Тя имаше тетрадки със събрани стихове, в които рисуваше мънички рисунчици. По късно и аз си направих. Първата отдавна я няма, но две от тях все още си пазя. Интересни ми бяха откровенията ти, някъде се засмях, някъде не разбрах, а накрая повдигнах вежди. Легнали са ми на сърцето стиховете на Дамянов, не само защото се намирам цялата в повечето, а защото пише хем простичко и човешки, хем със това излъчва такова мъжество и сила, при това много естествено. Това което сподели е ужасно, но аз отдавна съм се отказала да надничам зад творбите към авторите им. Защо ли.. Хе-хе, сетих се за един мой разказ, вместо отговор. Ще го пусна да видиш.. Хубава да е вечерта ти, Стефане.

  2025-07-06T22:16:44+03:00
• 

  Стефанин (Стефан Василкин)

  Анабел, не зная как да постъпя, винаги не умея, попаднах на впечатляващи ме твои и Дамянови стихове или снимки, отбелязвам само харесващите ме според мене, защото аз съм аз; чета по малка дроб, 1+дробта, 2+дробта пъти, т.е. преглеждам и се отказвам или продължавам. Помествал съм, че искащият да му говорят на Вие е болен душевно, понеже се мисли като двоен или множествен личностно. В интернет съм само в ОТКРОВЕНИЯ, само по месец 3-4 пъти годишно. Заради очаровалите ме ИИ искам да не напущам. Ще те отвратя - страх ме е от лудогорския звяр, не от евро. Бащата на Дамян и пастрокът ми (един от шуменски ремсисти, отрязали по три пръста на свещеници) се запиваха в несъществуваща вече софийска кръчма. Подарих на негов фен снимка с автограф за мене. Дядо ми знаеше турски, баба ми гръцки, дружаха с арменци от Кермен и Източна България. Познавам пастор на адвентисти Агоп. Бог даде единственото си най-скъпо - лоялния си син за изкупление, че възкресение на заслужили да им компенсира изстраданото

  2025-07-06T21:48:04+03:00
• 

  AnabeII (Анахид Демирова)

  Малко ми е мястото в коментарното прозорче иначе щях да се извиня, че коментирам коментар, а не поста ти, Стефане. Много още ми се искаше да кажа.. Бог не е убил детето си, хората са го убили. С невярата си. С нелюбовта си. Иисус е бил жертван, за да пусне пералнята с черното ни пране, което все седи в ъгъла на егото ни. И слепотата. В кантарите, които вадим. Но е много, много трудно да обясниш на човек задаващ въпроса-защо има смърт, при това на деца, невинни, болка, войни, като има Бог? Как да обясниш, че Бог не е отвън, а вътре във всеки един от нас. Някои все още питат къде е и Го търсят. Търсейки себе си... Търсейки любовта, която никога няма да намериш, ако я нямаш в себе си. Бог не е съвършен свят, в който няма нищо лошо, Той е отсъствие на чувства, дори на силната любов. Защото отсъствието на чувства е хармония, баланс, ситост, собствени, не придобити от друг или друго. Радвам се, че мненията ни са съвпаднали. Вяра, Надежда и Любов пожелавам за всички ни.

  2025-07-06T20:15:58+03:00
• 

  Стефанин (Стефан Василкин)

  Анабел, това е обичната ми тема, но при мене „добави коментар“ е дефектирало - буквите се бавят, отказва да пише преди лимита, често престава... На Паленка отговарях сутринта, но 3 пъти не тръгна към сайта по вина на техниката. Желая да прочете отговора, но може и да не бъде предупредена и ще го пропусне. После трябваше спешно да ида при дечица, както често ме повикват. Там седнах на пода с момичето и момчето, разхождахме играчки! Сега се върнах и видях още нейно и твое писания. Написаното от тебе за нея практически и идейно съвпада с моето мнение. Вяра и религия са различности, първата е мозъчна дейност, втората е ритуален празен спектакъл. Веднъж ми поместиха, че БЪДИ МОНАХ В ЖИВОТА, НЕ В ОБИТЕЛ. (Моите текстове са кратки или къси, стигал съм до 1 дума: ДЕНОПАД.) Благодаря за обаждането към нея, понеже косвено си го присвоих. Рядко получавам такова по смисъл. Ще прегледам по навика си творбите ти, ако има.

  2025-07-06T19:44:10+03:00