9.04.2009 г., 0:29

Бурята

1.2K 0 1
1 мин за четене

 Бурята

 

Поле, простор, стичаща се капка роса... разбива се в замръзналото огледало на езерото... повърхността му - толкова нереално гладка като портал към един друг свят, вълшебен и потаен. А капката преминава през него, слива се, омагьосана от отражението на студеното зимно небе. От падането на капката образът се извива в гримаса, неприветлива усмивка, сякаш небето там горе знае нещо повече, усеща какво предстои... Втора капка се стича по листата на плачещата върба, с последна ласка се откъсва от тях и също пада в езерото, където се слива с всички останали - обречени, приклещени зад това отражение, което все повече потъмнява... Първо се появява лек ветрец, гали тревата, гъделичка я и нейното кикотене се разнася като шепот по въздуха, но докосва вледененото езеро и изведнъж стихва като сподавен писък във водата. Внезапно вятърът се засилва, клоните на върбата започват да се огъват, свистят и се мятат като пипала на някакво хтонично същество, освободено от своята клетка. Небето се скрива, заместват го тъмни плътни облаци, които застават като покривало над върбата, а отдолу езерото, напълно неподвижно, отразява в себе си прииждащата буря. Нещо проблясва... светкавица, после и гръм, той разтриса всичко, тревата се вледенява от страх, върбата бучи и мята клоните си в мъртвото езеро, а то ги поглъща, след което отново застива жестоко и неподвижно. Изведнъж тътенът сякаш отприщва истинската сила и ярост на природата, сякаш като на забавен каданс руква порой. Дъждът минава през върбата като куршуми, опустошава я и се разбива в езерото. То вече не е безучастно и мълчаливо, превърнало се е в бурен океан под ударите на дъжда и падащите клони. Удря светкавица, пада още един и с плисък бива погълнат в дълбините на водата. Върбата вече е почти гола, осакатена, обезобразена, сама пред този ад, приканващ я да се предаде... Не бе дълга нейната борба, скоро природната стихия унищожи и сетните й сили и тя се отпусна, падна, издъхвайки в езерото, което бавно я обгърна, дърпайки я навътре към себе си, след което тя изчезна завинаги. Бурята си отиде малко след това. Вече е спокойно. Сутрин е. Небето отново е пусто. Езерото е неподвижно, нямо. Няма и следа от нея и от нейните жертви. Само по тревата проблясват ситни капчици утринна роса. Като сълзи блестят там, където някога бе върбата...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...