Исках да избягам от теб. Да избягам от всичко! Но как? Когато е толкова трудно да избягаш от това, което си търсил, искал, изживял... Исках да избягам, за да не преживея това, което преживявам сега - раздяла! Не с теб... тя не боли! А раздялата с хубавите мигове, прекрасните спомени, раздялата с навика, ако щеш. Навикът, че ще те открия, когато те потърся, че ще изтриеш сълзите ми, когато плача от радост или от мъка, че ще мечтаем, сгушили се под нощното небе. Как да не те боли от всичко това? Раздялата ли? Тя не боли - тя никога не е боляла! Болят само спомените, които ме преследват и сънищата ми...

От това се опитах да избягам, но не можах!

Казали са го по-мъдри хора от мен - няма вина без вина. И днес, когато гледам всичко през очите на времето, грешките и прошките, вече знам... вината ми е в това, че те пуснах в сърцето си. Че ти позволих да влезеш и останеш там. Че нямах сили да си причиня онази жестока болка, която ми причиниха очите ти след време... когато в тях имаше само студенина и думите "сбогом-прости".

Не беше същата, вярно, беше по-силна и нея още не мога да преживея.

Беше мой - имах всичко!

Господи, как ми се искаше да избягам!!!