4 мин за четене
Беше вечер. Градът отдавна беше заспал. Не се чуваше нищо. По улиците нямаше хора, по шосето не минаваха коли. Всичко беше пусто...
Луната грееше ярко, беше пълнолуние. Лунните лъчи минаваха през прозореца и осветяваха цялата стая на Нели. И въпреки че беше късно, тя не спеше. Отдавна беше забравила какво е да спиш. Живота й се беше превърнал в един малък Ад. Всяка нощ тя чуваше крясъците на баща си и плача на майка си. Запушваше ушите си, прегръщаше мечето си и искаше да избяга от кошмара, но уви всеки път не успяваше...
И сега отново ги чуваше, и болка раздираше сърцето й и притискаше душата й, но този път тя не направи както обикновено. Нели стана, погледна към луната, направи няколко крачки, обърна се и погледна в огледалото. Това, което видя в образа от другата страна беше едно черно петно, беше – ТЯ!...
Тогава тя отвори вратата и се запъти към стаята на родителите си, въпреки страха тя не спираше да върви и не смяташе да се отказва...
Стигна. Спря се, отвори врата и... се ужаси! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация