Jan 31, 2009, 9:37 PM
Бягство.
4 мин reading
Беше вечер. Градът отдавна беше заспал. Не се чуваше нищо. По улиците нямаше хора, по шосето не минаваха коли. Всичко беше пусто...
Луната грееше ярко, беше пълнолуние. Лунните лъчи минаваха през прозореца и осветяваха цялата стая на Нели. И въпреки че беше късно, тя не спеше. Отдавна беше забравила какво е да спиш. Живота й се беше превърнал в един малък Ад. Всяка нощ тя чуваше крясъците на баща си и плача на майка си. Запушваше ушите си, прегръщаше мечето си и искаше да избяга от кошмара, но уви всеки път не успяваше...
И сега отново ги чуваше, и болка раздираше сърцето й и притискаше душата й, но този път тя не направи както обикновено. Нели стана, погледна към луната, направи няколко крачки, обърна се и погледна в огледалото. Това, което видя в образа от другата страна беше едно черно петно, беше – ТЯ!...
Тогава тя отвори вратата и се запъти към стаята на родителите си, въпреки страха тя не спираше да върви и не смяташе да се отказва...
Стигна. Спря се, отвори врата и... се ужаси! Тогава баща й я погледна с най-лошия си поглед и й каза да се маха, но този път тя не послуша заповедта му:
- Ти, онзи, който се наричаш мой баща! Ти, онзи, който пребиваш всяка нощ мама до смърт! Ти, онзи, който разбиваш детски мечти и същия, който разруши всичко! Ти, онзи, който претендираш със слава и пари, а всъщност си едно голямо нищо!.. Кой си ти всъщност и кой ти дава право да раздаваш правосъдие по този жесток начин.. кой?!..
Тогава баща й я погледна и я удари... Майка й стоеше свита в ъгъла и не можеше да направи нищо . Зверското пребиване на мъжа й и тежките рани не и даваха да мръдне.
Тогава Нели погледна баща си и със сълзи на очи, каза:
- Знаеш ли, мразя те! Ти си най-лошото нещо в живота ми! Никога не съм те обичала и никога няма да го сторя. Добрите бащи не пребиват децата си. Добрите бащи не ги карат да страдат, да плачат, не ги обиждат и не ги карат да се чувстват виновни без вина... Колкото и пъти да ме удариш, колко и пъти да ме накараш да се чувствам нищо, по-силен и добър няма да станеш! За осемнадесет години не чух от теб нито един път „Обичам те” и не усетих бащина закрила! Никога не си бил и никога няма да бъдеш мой баща, защото аз не те искам...
Тогава той я погледна, а тя се обърна и излезе от стаята. Отиде в нейната стая и легна в леглото си. Самата тя не знаеше от къде събра тази смелост , за да му каже всичко, но беше спокойна, защото му каза това, което й тежеше и задушаваше от толкова много време...
Настана утро. Часовника й звънна. Тя стана и почна да се приготвя за училище. Погледна се в огледалото и видя, че има синина на лицето си, опита се да я заличи, но не успя. Знаеше, че за това в училище ще получи множество подигравки и не желаеше да ходи, но нямаше начин. Тя трябваше отново да бъде силна!...
По пътя си мислеше само и единствено как да я прикрие, но не успяваше да измисли.
Е, вече беше в училище и стана точно както й предполагаше.
Опитваше се да не слуша подигравките на съучениците си, но те бяха по-силни от нея. Тогава Нели отново изневери на мълчанието си:
Нели се обърна и хукна да бяга, не искаше да стои повече там.
Цял ден обикаляше из града, не искаше да се прибира, защото знаеше какво я очаква там. Тя чакаше само да стане нощ и да избяга завинаги от своя Ад.
Прибра се. Не каза нищо. Отиде в стаята си. Седна на леглото си и взе най-скъпото нещо което имаше – своето мече... Прегърна го силно и го остави. Стана и отиде пред огледалото. Отново се погледна и видя същото, както в миналата нощ....
Отиде пред прозореца и го отвори, качи се на перваза... обърна се, погледна мечето, разпери ръце и полетя към безкрайността....
Избяга от Ада си, защото не искаше да вижда, да чува, да чувства и да я боли. А изхода за бягство беше само един – полет към безкрайното щастие във вечността!...
Не на насилието! Не бъди безразличен, бъди различен!
© Ивелина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Това е толкова истинско....най-доброто и най....... поне за мен
БРАВО! -
Хей, момиче имаш страхотен талант! още по-хубово е че пишеш за важни неща, наболели проблеми! Темата, която си избрала и тъжна но е факт
-
Тъжно, но... всъщност вече често срещано...
НЕ НА НАСИЛИЕТО!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
