2 мин за четене
Това е последната ми нощ тук. Наситих се на болката ,която ме връхлита като харпия всеки миг. Тези стени са пропити с толкова много спомени, с толкова изплакани сълзи. Бих прекрачила всякакви граници на мазохизма, ако останех, за да виждам теб навсякъде. Сега си спомням как се запознахме, спомням си как се изчервих и едва пророних името си, спомням си глуповатата си усмивка докато ти подавах свенливо ръка. Помня как несигурно пое ръката ми и една чуто каза как се казваш. Дори не смееше да ме погледнеш в очите. Всичко беше толкова просто тогава. Но какво се обърка? Да, аз се влюбих. Спомням си как идвах на работното ти място и скришно те наблюдавах. Ах, колко съвършен беше ти. Не смеех дори да те заговоря, а в мен напираха толкова много неща. Свенливо се усмихвах и се правех на разсеяна. Само един твой поглед и аз аз грейвах като слънце в летен ден. Бавно в мене започна да назрява онази любов, която проклинам сега. Но тогава тя ме караше да дишам, да се събуждам , да намирам смисъл да п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация