Тъмни и страховити облаци криеха слънцето и не позволяваха да надникне към българските земи вече трети ден.
- Това е твърде лош знак – промърмори мрачно хан Телериг, докато гледаше втренчено черно-сивата завеса на небето, като че ли очакваше нещо да се появи оттам.
Но природата, като истинска майка, се бе погрижила за своя смел народ. Именно мощният порив на северняка, с опустошителната си и страшна сила, бе уплашил безчетните византийски кораби край Месемврия. А ако бяха стигнали до брега, нито мъдростта на Телериг, нито смелостта на воините щеше да ги спре. И Плиска щеше да падне.
Константин Копроним не се славеше с особена дързост, но бе хитър и лукав. С помощта на продажни приближени на хана, успя да подмами българската войска в умело подготвен капан и да я избие до крак. Въодушевен от лесната победа, той събра и последния кораб, от най-затънтеното кътче на империята и изпрати огромна флотилия към Месемврия да затрие омразните варвари. Но страховита морска буря изпрати на дъното мн ...