Подзаглавие: 

"Маймунките в мен, малки  мръсници, весели лудетини!"


(весел, игрив, дори малко еротичен разказ)



Ще спомена само, че сцената на действието се развива в Сл. бряг. Малко кафе лоби в един средно луксозен и не много голям хотел. По-настрани от шумотевицата на карнавалното избесняло шествие на разврата в комплекса. По-далеч от центъра му.
Часа е около 19-19,30... А знам ли колко беше...

Пие ми се кафе, ама не просто ми се пие,а така някак си, особено зверски ми се е допило хубаво, горчиво, силно кафе. И да не е нес! И да е отровно. Като сложи човек вътре лъжичката, сама да стои права в кафето. Ммммм! А като отпиеш първата глътка... Да направиш внезапен, рязък, грациозен шпагат от кеф и блаженство! И после дълго да  тръпнеш в несъзнателни конвулсии. Потрепервайки в неравни пристъпи гърч, докато горчилка му те изпълва бавно, тръгнала да трови, да замайва подло кръвта във вените ти... Разкош!

И така. Решавам, щом ми се пие, значи и ще пия. Обаче в апартамента си имам само проклето нес кафе. Е, хубаво, ще пия някъде навън тогава! Днес не ми се ходи обаче надолу към "Содом и Гомор" (Библейските градове център на разврата), някак си ужасиите на разврата в центъра на комплекса, точно днес ще са ми в повечко.

Обличам нещо си там набързо (ще рече не много прецизно, достатъчно обаче, анархистично. И  разбирай, не много прилично),чудя се какво да си правя косата обаче и просто леко вдигам от лявата страна потоците от къдрици. Бодвам една бяла роза (изкуствена), аксесоар от коприна. Бяла, защото и аз съм цялата в бяло тази вечер. Е, готова съм и излизам. Все ще намеря наблизо добро кафе в радиус от около 100-на метра наоколо. Не може да няма такова, мисля си.
Размъквам се лежерно, насам натам по алеите. Усещам как ми е едно такова палаво... бълбукащо весело.. 

Май маймунките в мен пак заиграха гол кючек, мръснишки захилени, игриви.
Много ми е игриво! А, питай ме защо- не знам! Вървя обаче аз и се подхилвам самичка. И така се озовах във въпросното споменато по горе лоби. Полу закрито, полуоткрито. Има маси и отвън, към басейна на хотела им. Викам си, ха, такаааа! Тук май не е зле. Спокойно, проветриво, екстра за мен.

Влизам аз и първото което мяркам на бара е... Ама много готин пич! И не е хлапе определено, че ме хвана ортикария тук напоследък, от напористи, закачливи хлапета. Бъкано е  през сезона от такива малки "секс машинки-киборгчета"...
Този,викам си на ум, е на видима възраст поне около 30-те, а може и леко да ги прехвърля даже. Ама... много надъхващ, една фигура... А какви очи... Брейййй!

В същия момент го виждам как излиза зад бара, отива до едната маса да я разчиства.
И вече... забелязвам интригата! Мега съвършено оформен задник, дълги здрави бедра и... опаааа!  Между тях най горе и отпред, украсени с един забележителен насъскващ фантазиите "пакет"! Скоро не беше ме впечатлявало подобно "багажче"...
Засмивам се на себе си. Е, обичайно не ме тресе женската лакомия по мъжките атрибути,но явно тази вечер май никак не съм "добре". Не ме "слуша главата", забравила съм си в къщи усещането за морал,скромност и възпитание.

Така... Минавам край него бавно и сядам точно на разчистената от него маса.
Ето, сега ме забеляза... Супер. Дори вече ме гледа... Аууу, какъв поглед, като рентген! А дали видя и маймунките лигави вътре в мен и как тази нощ искат да лудеят? Опипващо, притаено. Дебнещо ме огежда. Хубаво де, ще му дам време да позяпа и резюмира. Не бързам за никъде. Обхождащия му поглед,бавно се завърна на първата набелязана цел от целия мой пейзаж. Деколтето ми зяпа.

Засмях се тихичко и маймунките пак се разбесняка с мръсни крясъци в мен. Голяма веселба, голям купон, пращя от вътре,оххх, така ми е игриво тази вечер...
Погледа му се беше зациклил все още там. Е, стига бе, много дълго, айде, не разгледа ли вече и ти моите достойнства! Обаче... Хмммм, те и неговите ги бива, трябва да си го призная... Въздъхна почти нечуто и бавно изрече:


Той: Какво да бъде, скъпа...

Аз:  Каквото-такова. И колкото-толкова... Но,като за начало, искам двойно горчиво силно кафе. И тоник! За да се нагърча цялата от горчилка, нали има тоник? (усмихвам му се, но гледам онова, интересно оформеното между краката му, не него,нито  в лицето или очите. Оххх, много съм нагла!)

Той: Има тоник. (бавно проследява погледа ми, присвива очи и ми кимна, после отново заби давещ се поглед в деколтето ми, а аз си броя наум 10...12...14...
Ха ха ха, на 14-та секуда се сети все пак, обърна се и тръгна. Е, добре се владее все пак, пича, браво!

След минута две, като спря да се суети на бара и да ми хвърля заплитащи интереса ми, преценящи погледи (край мен има само две заети маси с клиенти) и няма много работа, та и не бърза да работи сякаш. Накрая тръгна да ми носи кафето. 
Наблюдавам го как се движи с мека дебнеща походка. Жалко, кратко беше дефилето. Само докато стигне до мен но... близо съм до бара. Наистина жалко, гледката си струваше... Замислям се. Много грациозен мъжки индивид. Какво спортува по дяволите?


Той:  Захар искаш ли, захарче? (ха, горкия, вярва ли си той, че съм сладка и блудкава?)

Аз:  Никога. Да не съм луда. Искам да усещам силата на отровата, силна и чиста! (нарочно го гледам пак на "онова" място. Иххх,много съм гадна, долна мръсница съм днес, смея се вътрешно на себе си...)

Той:  И аз така го обичам. Искаш ли друго? (много бавно и тихо добавя:) Компания?

Аз:  Не точно. Но ако си намираш работа извън и около бара, ще ми осигуриш гледката, каквато искам, поне ще е цялостна и в подробности....

Той:  Хм, мммммм,... А друго какво бих могъл да направя за теб? Имаш ли идея някаква или други специални желания? (ехааа, има хубава усмивка, странно, че чак сега се засмя.)

Аз:  Не още. Бавно ми идват на мен идеите. Особено по специалните. Обмислям ги още. Засега имам само мръсни помисли в излишък. Ще отнесеш ли към коша малко от тях, че са ми в повечко тук?

Той:  Не! Да не съм луд. Преди малко и аз го препълних с моите такива, а имам надигащи се и още от същия вид че, даже и по... лоши!
 Къде да ги дявам вече и твоите?! Дръж си ги тук, да те мъчат, щом си толкова бавна в желанията си. Оправяй се сама с тях, щом нямаш никакви ясни, нито по други специални идеи... (Ама как се смее тозииииии! Ааххх и ти си маймуна като мен! Надушвам,че с теб сме от една порода май...)


Той се извръща да изпрати едната двойка, която си тръгва вече и кимва на другата (последната освен тях), другата заета маса, В знак, че е разбрал да занесе сметката...
Пия си кафето и нещичко вътре в мен тихичко драска с нокти,скимти жалостово, задавено, докато го гледам как се движи покрай мен...

След няма и 3 мин. вече сме само ние двамата и.... Отново въздуха около нас е зареден с грешни мисли, неясни, но парещи кожата идеи. Искри хвърчат като от запалени факли....
Хм, сега ще разчиства последните маси освен моята. Идва насам, а нещо ми бълбука отвътре като горещ минерален гейзер... Оххх, дяволите да ме вземат, що не взема да се запра малко,де... Яяяя,май нямам спирачка нещо, кво точно ми става?
Ами не знам какво, ама като минаваше край мен, особено точно като се изравни с лицето и погледа ми,.....Та, "онова" му нещо напрво ме побърква....
И внезапно, съвсем ненадейно и за самата мен .... взех да си тананикам:
 
"Бяла роза ще закича, аз на ч*па, му на пича... Дали туй не е измамааааа..." 

Сама се изненадах, разсмях се на глупостите си...Той леко се извърна преди да ме подмине по пътя за неотсервираните маси и прихна да се смее, а очите му засвяткаха с пламъчета лудички...

Той:  Много си щура, кефиш ме, да знаеш!... Е, и ме шокираш малко, но е сладко поне как го правиш.  Май ти е забавно, а? Знаеш каква провокация си,нали?

Аз: Не разбирам. Какво съм направила? И какво съм казала? (усмихвам се невинно. Хитруша съм аз... се питам, Антонинке, ти май си го просиш,чедо сама...)

Той: Чух те! Да знаеш... И нито съм глух, нито от желязо... Имай го пред вид, ако ще продължиш...

Смея се вече като котка, когато дебне мишката, тихо и предпазливо, подтискайки спонтанния водопад от смях в мен...

Аз:  Дай малко по разчупено, по оригинално... Не държиш ниво, огъваш се нещо. И само не ме заплашвай. Аз съм по лоша и по страшна от теб... (ммм, очите му святкат вече...)

Трака с чашите, на връщане минава и пак изравнява "пакета" на ниво очите ми. После спира за малко и чувам как през смях ми връща закачката тананикайки малко ръждиво, дрезгаво...: 

"За мен ти си морска сирена...Морякът удавник съм аз...."

Прихвам сега аз да се смея, чак се насълзих май от смях, уффф,ще ми се размаже грима! И добре, че е малко тази вечер... А той ме отминава и неговия смях също заедно с него се отдалечава зад бара.

Маймунките в мен, нещо обаче се замислиха. Дадоха стоп, забавиха темпото и спряха кючека... Викам си пак:  "Антонино,мръсницо,развратна си като римска патрицианка, миличка... Замисли се, какво искаш и дали...? Закачки  и веселби са хубава тръпка. Е, поигра си... а сега? А после знаеш ли какво точно искаш, като ровиш и ручкаш в жарта ?!"
 Отговорих си сама:  "Не съм сигурна,сестро...да свирим малко отбой, че да помислим двете по трезво и по далече от тва мъжко гадно изкушение... Айде бегом! Концерт, седянка, припявки и раздумки със закачки, айде до тук, мойто момиче, че ще згазиш! А без да си убедена дори какво искаш!"

Извадих пари, оставих ги на масата. Надигнах се. И докато той правеше нещо с гръб към мен на бара... тихо се насочих към вратата на лобито. Точно преди да наближа изхода, ме застигна гласа му. Невярващ, разочарован и дори малко възмутен... Или пък само на мен така ми се стори?

Той:  Ха!  И какво става, бе бяла розичке...Бягаш май Хвърли бимбата, разпръсна си феромоните тук и бегом, а? Толкова ли ти беше куража, скъпа? Разочароваш ме....

Аз:   Е,  когато потекат из комплекса потоци от сълзите ти за мен, ще разбера грешката си, "моряко". И аз "сирената" пак ще доплувам до теб. Може би...

Настига ме с три бързи крачки. Хваща ме за ръката и само прошепна лъстиво, наведен над ухото и шията ми...

Той:  Ммммм... Винаги ли така бягаш, като стане напечено, подпалвачке? Ти сексулана пиироманка ли си?  (Диша малко учестено...) Не можеш да си поиграеш просто така и да си тръгнеш. Знаеш това, нали? Или трябва да ти го кажа....
 
Аз:  Мога, мога! И често го правя. Не съм отнесла до сега тежки изгаряния, нито белези. Нали само си играя. Но пак... не се знае. Ти не разчитай много на това, че е само игра....

Той:  И сега какво? Драсна клечката, пусна искрата, изпя си песничката, поигра си край огъня... И? Само толкова ли можеш?

Аз:  Сериалите нали спират в края на всяка епизод на най интересното? Трябва да има завръзка, скъпи... Градация на инригата трябва да има. (Смея се малко напрегнато. О, айде да се махам, че взех да дрънкам глупости май...)

Той:  Оххх, ще ти дам аз на теб една интрига, ама... Как се казваш? Къде си, в кой хотел? И до кога си тук? /шепне напрегнато, бреййй... изнервих ли го!)

Аз:  Е, де! Искаш да знаеш от сега сюжета и сценария,че и развръзката, ако може,нали?! Какво си се забързал? Така не е интересно! Стига ти да знаеш, че пак ще се върна... Не съм си допяла песничката закачка, "моряко-удавнико"... (смея се вече по уверено)
А и твоя рефрен остана наполовина изпян,недоизпян... Интрига ми е, затова мисля, че пак ще дойда да си попеем...!

Измъквам си ръката решително,отварям вратата и тръгвам по алеята в тъмното.
Зад гърба си чувам  приглушен смях, леко раздразнен и заинтригуван. Определено звучи разочарован, сякаш даже нервен:

Той:  Да видим тогава... кога ще цъфнеш пак!  Дали  пак ще се върнеш "бяла розо"... Ейййй, аз утре съм пак нощна смяна...!

Обръщам се, много по уверена. Изпращам му в отговор най провокиращия си смях.
А маймунките пак се надигат за един гол кючек в мен! Шибвам им по един камшик за усмиряване. Но още по закачливо се провиквам от тъмното и аз към него:

Аз:  Ами, чакай ме! НО РОЗАТА МОЖЕ И ДА НЕ Е БЯЛА УТРЕ ВЕЧЕР ВЕЧЕ!  И  вече може да е с бодли! Но,ДА! Не се знае....МОЖЕ ПЪК И НАИСТИНА, " ДА Я ЗАКИЧА АЗ НА.....ПИЧА!"

Възбуден и гърлен, смеха му отново ме догони. Застигна ме. И преди да се разколебая... Забързах крачка в моята посока. Не се обърнах вече. Но се басирам, че беше останал там още, докато почукването на токчетата ми заглъхна  докарая в тъмнината!

Понякога се чудя наистина сама на себе си?! Колко са точно на брой тези маймунки в мен- не знам, не знам! Никога не мога да се справя да ги преброя!  Но май напълно стигат, за да обърнат наопъки една цяла, нажежена от слънцето голяма, гъста  и необятна  ДЖУНГЛА! А какви номера ми въртят и на самата мен?!  


Шантави маймунки!!! Лудетини весели! Аххх, вие мръсници мънички..