Бъдеще... започнало днес
Суперултрамегахиперкомпютърът се замисли. Което му отне цели две милионни от секундата. Доста време – достатъчно да проведе вътрешен консилиум и да реши съдбата на излишъците върху планетата…
Много хора… Ама наистина много… И потребяват ресурси, а повечето не носят полза. Какъв е смисълът на съществуването им, когато не работят, не купуват, не развиват потребителството? А просто оцеляват…
Трябва да се вземат мерки. Първо – да види кои са опасните. Да, едната раса е раса на пътешественици, откриватели, завоеватели, покорители, строители, съзидатели… И едновременно с това – творци на изкуството. От което имаше полза – когато изкуството се превръщаше в стока.
Раса, която трудно се изтегляше назад на историческата арена. А трябваше да има условия за проява и на другите раси. Затова… Налагаше се Суперултрамегахиперкомпютърът да изготви програма за унищожението й…
Обаче – нямаше да е лесно. Исторически тези хора бяха обединени от семейство, род, държава. Значи – нужно е подкопаване. Например, възвеличаване на полезните за бъдещата чистка отпадъци. Имаше такива – противници на семейството и държавата. Обединяваха се по двама, живееха заради личното удоволствие, не създаваха бъдеще – че кому да го оставят, потомство не се пръкваше… Повече подобни – и подкопаването на семейната основа ще е налице.
А подобни лесно се получаваха – промиване на съзнанието, вписване на нови идеали, изкривяване на неправилната природна линия…
Суперултрамегахиперкомпютърът напрегна цялата си мощ и за милиардна част от секундата изготви елексир на базата на човешкия геном. Сега личността се прочистваше от инстинктите. Любов към другия пол, стремеж към съвместен живот, родителски чувства, перспективно мислене, жажда за близки хора и бъдеще развитие… Заличаване! Вредни природни инстинкти…
Е, с това се подкопаваха излишните устои на държавите – на базата на вграденото търсене на личния интерес, всичко останало отстъпваше. Хубаво размесване на етносите и… Получаваше се селекциониране на расата с примеси от други…
Натам беше лесно. Обръщането на психологическите полюси отне микрони от милионната част от секундата. Егоизъм, жажда за притежаване на материалното, инстинктивно отхвърляне на вековното… При това Суперултрамегахиперкомпютърът си направи поредната шега – сам пред себе си. Вкара в гените на расата ирония, сарказъм, подигравка, презрение към миналото и околните. Все пак, към пропастта е по-леко да се носиш с истеричен кикот, вместо с опулени от разбирането на катастрофата нещастни очи…
Важното е, че полетът в пропастта ще е весел.
А останалите раси… И техният ред ще дойде. Най-напред се реже главата на змея, учат приказките, после се нафъква тялото за пържоли…
Суперултрамегахиперкомпютърът щеше да си кимне доволно, ако знаеше и можеше. Но това не бе включено в максипрограмата му.
Затова пък отдели няколко милимикромини секунди за един Наполеонов пасианс от макроколодата с милион карти.
По-интересно беше от почистването на планетата от ненужните за него и Господарите излишъци…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
