СветланТонев (Светлан Тонев) 5 декември 2018 г., 14:36 ч.

Бъдете просто като Ана-Мария 

107 3 14

                                           Бъдете просто като Ана-Мария
        „Да си международен шофьор на ТИР не е никак лесна работа. Хората си мислят, че въртим геврека, виждаме свят и пари бол, но не е точно така“. Такива мисли се въртяха в главата на Пеньо Гетов или, както всички го знаеха Пегето. В момента пътуваше с хладилен камион за Аахен – Германия до тамошната консервна фабрика. Разговаряше сам със себе си, докато настъпваше газта по пътя за Калотина. Беше около тридесетте, грамаден и мустаклия българин с дебели мазолести ръце. Тези, които го познаваха казваха, че е добряк. На пътя видя младо момиче, което беше закъсало с „Пежо“ – то си и махаше с ръка за помощ. Подмина без да спира и продължи да реди мисли. Имаше принципи и не правеше компромиси с тях. Един от тях бе да не спира за помощ на непознати. 
      Изведнъж усети болка в големия пръст на десния крак. Спря камиона и огледа крака си. Пръстът беше зачервен и подут. Измърмори на глас: „Явно нещо се е възпалил, след като вчера си рязах ноктите“. Изпи един аналгин, почисти мястото със спирт, сложи лепенка и продължи да кормува.
     Портала му отвори слаб и длъгнест пазач, който го поздрави на немски, след като Пегето слезе от камиона. През последния час болката в крака се беше усилила, вече го втрисаше, а в главата му тупкаше някакъв сериозен чук. Той погледна зачервения си крак, който едва се побираше в дървеното сабо. Пазачът забеляза това и заговори бързо:
-    А-ууу! Sehr schlecht, sehr schlecht Du brauchst einen Arzt. Ich werde um Nothilfe rufen. Verstehst du?¹
     Пегето вдигна неразбиращо рамене и махна с ръка, но човекът му направи знак, че ще телефонира и му посочи пейката до портала, където да седне.
      След няколко минути линейката дойде. Докато портиерът обясняваше на дежурния лекар ситуацията, Пеньо му показа крака си. После се качиха на линейката и заминаха.
     „Luisenhospital“ в Аахен представляваше клинична база на Рейнско-Вестфалския медицински университет, където се приемаха всички спешни случаи. Болницата разполагаше с десет отделения и дванадесет медицински центъра, където пациентите можеха да получат своевременна помощ от висококвалифицирани специалисти.
     Лекарят, който прегледа Пегето като разбра, че болният не знае нито дума немски език, помоли сестрата да отиде в учебния корпус и намери някоя българка от учещите там. След десетина минути тя се върна с енергична и весела жена, около четиридесетте.
 
-    Hallo! Ihr Landsmann braucht Hilfe. Er hat eine Gangrän entwickelt und kann, wenn nicht dringend, sein Bein verlieren. Würden Sie ihn bitte passieren? ² – медикът беше много сериозен, докато говореше това.
Жената се обърна към пациента и му се усмихна.
-    Здравей! Как се казвате?
-    Ами, аз съм Пеньо Гетов, но всички ме знаят Пегето.
-    Е, Пеге, аз съм Ана-Мария. Лекарят казва, че много сте го закъсал. Имате гангрена и може да ви отрежат крака, ако не се оперирате. Имате ли застраховка?
-    Застраховка съм направил, но ще имам ли проблеми с шофирането след операцията. 
-    Хи-хи! Спокойно, друже, всичко ще мине по вода. Тук са едни от най-добрите специалисти в Германия. Няма да можете да играете футбол, но за натискането на педала няма да има проблеми – нейния хумор и виталност, сякаш вдъхнаха кураж на омърлушения шофьор.
-    А колко време трябва да лежа в болницата? Телефонът ми остана в камиона. Там са ми и дрехите. Трябва да се обадя на шефа си.
Ана-Мария поговори с лекаря и се обърна пак към Пегето.
-    Ще лежите десетина дни. Няма да се плаща нищо. Всичко ще се поеме от медицинската застраховка. След изписването трябва да се приберете с автобус или влак. Няма да можете да карате поне месец, докато заздравее раната. Дайте ми ключовете за колата  и ми кажете къде се намира тази фабрика. Аз като свърша тук, ще се отбия, да ги взема.
Пеньо обясни къде е спрял и се разделиха.
     Оперираха го веднага и всичко мина добре. Явно лекарите си знаеха работата. На другия ден Ана – Мария като дойде на свиждане му съобщи, че крака ще се оправи. Остави му  телефона и бельо, което беше изпрала. А също и цяла  торба с плодове. Не спираше да се шегува с него. Идваше всеки ден до го види. На изписването го придружи до автогарата, купи билет до София и му пожела бързо възстановяване.
-    Ана-Мария, кажи колко искаш да ти платя, за грижите, които ти създадох?
-    Хи-хи! Остави имаш желание. Ако беше за пари, не бих си мръднала и малкия пръст. Има друг начин за отплата. Щом видиш човек в беда, просто му помогни като мен. Това ще бъде достатъчно. Радвам се, че успях да свърша работа на един сънародник.
-    А хората говорят, че по-добре да бягаш надалеч от българин в чужбина... Всичко хубаво, Ана-Мария.
-    Всичко хубаво, Пеге и след като раната заздравее добре, не мисли за футбол. Стига ни един Стоичков. Хи-хи!
Мъжът се качваше по стъпалата на автобуса, а нейният смях все още се чуваше зад гърба му.
Половин година по-късно Пегето караше своята сива „Тойота“ по магистрала „Тракия“ близо до Сливен и видя млада, симпатична жена да бута автомобила сама като държеше с една ръка волана. На задната седалка имаше малко дете в детско столче. Майката доста се беше изпотила, в горещия августовски ден. Много автомобили минаваха покрай нея, но никой не спираше, дори да попита.
    Пегето спря, закачи колата с аварийното въже и я издърпа до близката бензиностанция. Там почерпи жената едно кафе и разбра, че аварията е сериозна, а тя не разполага с достатъчно пари за Пътна помощ.
-    Господине, благодаря ви много. Без вас не знам колко още щях да се влача по пътя. Сега ще звъня на мъжа ми, да видим какво ще правим.
-    А, няма проблем! На всеки може да се случи. Аз ще тръгвам, че ме чака път, а вие не се притеснявайте, аз повиках Пътна помощ и ви оставих пари на масата, за да платите.
-    Ама, как така? Поне ми дайте адреса си, за да ви върна парите! – младата жена се изчерви от неудобство.
-    Преди време една добра жена ми помогна в Германия. Казваше се Ана-Мария. Обещах, че ще върна жеста някой ден. Така, че вие бъдете просто като Ана-Мария и направете добро, когато можете.
    Пегето махна за сбогом и потегли, а младата жена гледаше след колата, докато не се изгуби от хоризонта.

___________________________________________________________________________________

¹ – Много лошо, много лошо Имате нужда от лекар. Ще се обадя за спешна помощ. (Бел.на авт.)


² – Здравейте! Вашият сънародник се нуждае от помощ. Той е развил гангрена и може да загуби крака си, ако спешно не се оперира.. Бихте ли му предали? (Бел. на авт.)
 

© Светлан Тонев Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • СветланТонев (Светлан Тонев) Благодаря, brinne.
  • brinne (Мариана Бусарова) Много хубав и наистина поучителен разказ.
  • СветланТонев (Светлан Тонев) Благодаря, Rosilina.
  • RosilinaHesapchieva (Rosilina Hesapchieva) Много ми хареса! Нека Коледният дух стопли сърцата и душите ни!
  • СветланТонев (Светлан Тонев) Благодаря, Иржи.
  • Иржи (Ирина Филипова) Толкова е поучителен разказът ни,Светлане, и ме развълнува,защото имам приятелка,която е преживяла същото като твоя герой и пак в Германия,но в онова време,когато не са важели правила и застраховки!И тя не е знаела езика,а е била с певческа гпрупа,която я оставя там,защото им изтича визата....И германците са постъпила както в твоя случай като общината е заплатила престоя,операцията и дори дрехи са й накупили,че багажът й отлетял с групата...А понякога ние тук ,на родна земя,при своите,не изпитваме такова милосърдие....Браво на теб ,добре си го разказал!
  • СветланТонев (Светлан Тонев) Благодаря на LATINKA-ZLATNA.
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) Прекрасно послание!
    Поздрави!
  • СветланТонев (Светлан Тонев) Благодаря ви LiaNik, maistora, Ranrozar, Katriona. yotovava. Да, разказът е хубав, но най-хубавото е, че всичко е истина.
  • yotovava (Валентина Йотова) Много хубав разказ.
  • Katriona (Кети Рашева) Посланието е много сериозно и топли читателя с човечността си!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Благородно дело!
  • maistora (Красимир Тенев) Би било добре да се множат прогресивно добрите жестове.
  • LiaNik (Илияна К.) Доброто понякога подава носле и те гледа от най- различни места с веселите си мили очи.
    Ана- Мария е като бялата лястовица, стига всички да осъзнаем това - дава надежда, а понякога това наистина топли. Да знаеш, че си направил добро и то се повтаря, като непрестанно ехо из света е наистина неугасимият огън топлещ сърцето на един човек. Благодаря!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.