Бъдете просто като Ана-Мария
„Да си международен шофьор на ТИР не е никак лесна работа. Хората си мислят, че въртим геврека, виждаме свят и пари бол, но не е точно така“. Такива мисли се въртяха в главата на Пеньо Гетов или, както всички го знаеха Пегето. В момента пътуваше с хладилен камион за Аахен – Германия до тамошната консервна фабрика. Разговаряше сам със себе си, докато настъпваше газта по пътя за Калотина. Беше около тридесетте, грамаден и мустаклия българин с дебели мазолести ръце. Тези, които го познаваха казваха, че е добряк. На пътя видя младо момиче, което беше закъсало с „Пежо“ – то си и махаше с ръка за помощ. Подмина без да спира и продължи да реди мисли. Имаше принципи и не правеше компромиси с тях. Един от тях бе да не спира за помощ на непознати.
Изведнъж усети болка в големия пръст на десния крак. Спря камиона и огледа крака си. Пръстът беше зачервен и подут. Измърмори на глас: „Явно нещо се е възпалил, след като вчера си рязах ноктите“. Изпи един аналгин, почисти ...