България накъсо - 5
Свободата на българина е на върха на потребителската вилица...
Напразно викахме Неволята. Тя е била съвършено глуха.
Откакто спрях да чета вестници и да гледам новини, заживях дълго и щастливо.
Парадокс на вкусовото поведение: За вечно киселите хора най-голям кеф е, когато пресолят манджата на другите...
Всеки иска да седи на първия ред. Проблемът е, че първите редове не достигат...
Иска ми се да бръкна в душите на политиците и да ги изтръгна. Така и така не са им нужни...
Скръбна вест: българската надежда вече не е между живите...
Добре, че има G*OGLE EARTH. Само така някои хора успяват да намерят себе си...
България е най-големият полигон за изпробване на оръжия за масово поразяване на здравия разум.
Трябва да започнат да ни събират данък - търпение. Само така ще станем абсолютно единни в протестите си срещу некадърното държавно управление.
В съответствие с новите полицейски разпоредби и сърцата Ви трябва да бият силно и уверено!
Временно спирам да викам "Българи, юнаци!", докато историците не уточнят какви сме всъщност.
Новата версия на "Лада НИВА" за български алкохолици - "Лада Мотика"...
Подобно на футбола, няма ли начин България да бъде трансферирана в по-богат клуб?
Има три важни момента, които определят кога ще се оправи България: преди, сега и никога.
За да откриеш разликата между доброто и злото, първо трябва да изтръгнеш лукавото.
Българинът обича да се успокоява, като нарича дългогодишните политически издевателства "преход". Затова и фармацевтичната промишленост процъфтява...
За разлика от политиците, цялата нация живее без имунитет. Съществуваме на ръба не само на оцеляването, но и на Закона. Единственото, което ни крепи, е вродената способност на българина да надхитря държавата, институциите и системата...
Каквато държавата, такива и идиотите!
Новото риалити ще се казва "ГлаДът на България"...
Единственото нещо, от което българинът не се страхува да умре, това е да си умира от кеф.
След изборната дандания имам крещяща нужда от тишина...
Математически погледнато, сборът от всички новоизбрани депутати е равен на НУЛА!
Едно е сигурно - опитите на политиците да оправят страната ще продължат до смърт.
Екшън версия на банкова тема: "Пипи с дългото чорапче на главата"...
Български времеви парадокс: всеки опит да си провалим бъдещето, е обречен на невероятен успех!
Сънувам един страшен кошмар напоследък: 240 души работят за благото на страната, та пушек се вдига. България свети от чистота, пътищата ни - равни като швейцарски нивелир, ромите говорят 2-3 езика, къщите им - спретнати, чисти, няма затвори, няма престъпници, българите - приветливи, сговорчиви, богати... изобщо - кошмар, та дрънка!
Повечето от свободолюбивите ни мисли лежат оковани в подземията на душата...
Просперитетът на държавата ни е трудна за дефиниране невъзможност от теорията на вероятностите...
Нужен ни е светец с невероятна лечителска дарба, който да излекува слепотата на нашите политици.
Предложение: щом министрите толкова обичат страната си, защо не бъдат примерно 3 месеца "министри без портфейл" и да получават една средна за страната заплата. Депутатите също. Просто един пробен тест по патриотизъм.
Апелирам към депутатите да се замерят в пленарната зала само с аргументи, че видяхте какво стана с Барека.
За разлика от Архимед, българинът има нужда от опорна точка, не за да повдигне Земята, а за да стане от нея...
Гледайки шарения състав на Парламента, си мисля, че непотребностите се привличат...
Външният дълг на страната прилича по нещо на бамбука - расте с часове...
Всички хубави неща се случват на хора от други националности.
Разликата между българския избирател и летеца-изпитател е, че летецът-изпитател има голям шанс да оцелее при евентуална авария, а избирателят, практически, е неизменна част от нея...
Поредният експОртен кабинет. Пак ще изнасяме... пари зад граница.
Направиха го почетен гражданин на тяхното село...
Българска работа: Държаха много да си кажат в очите какво мислят един за друг и сега не смеят да се погледнат...
България спешно се нуждае от построяването на завод за преработка на душевни отпадъци!
Българското чувство за отговорност - под прикритие...
Сваленият имунитет е като свалените гащи - оттам нататък всичко е в чужди ръце.
Замислих се и спрях. Нататък стана страшно...
Въпросите, които до вчера си задавах за бъдещето на страната, се превърнаха в страшни отговори, които не смея да изрека на глас...
Кирето, 01-06.06.2013 г., Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
