14.11.2013 г., 18:28

България накъсо - 7

1.3K 0 11
3 мин за четене

На път сме да сменим цветовете на знамето си - бяло, зелено... окървавено...

 

 

Когато един български политик няма какво да губи, той повлича след себе си всички, които са го имали...

 

 

Ограниченият ум нанася неограничени поражения...

 

  

Думата „ЛЕК” е изписана неправилно. Би трябвало да е „АК”.

 

 

Скоро България няма да е на три морета, а между триста минарета...

 

 

В България има три вида борба: класическа, свободна и... борба за оцеляване.

 

 

Единствено с пълзене можеш да се издигнеш в очите на хора, които не виждат по-далече от носа си.

 

 

И защо искате разпускане на Народното събрание, когато тези хора там са толкова разпуснати...

 

 

Имам усещането, че медийното пространство се превръща в мишенно поле...

 

 

Не виждам смисъл, но виждам това съвсем ясно...

 

 

Не знам с какво ги пръскат нашите политици, но няма такива плевели...

 

 

Държавата е една полева лудница, в която медиите са санитари...

 

 

Политиката загрубява - скоро фигурите в шаха ще бъдат заменени с хора...

 

 

Скоро човекът ще бъде липсващото звено в еволюцията на роботите.

 

 

Миризмата на барут е характерна и за всички държавни празници и за всички държавни преврати...

 

 

За да станете успешен политик в България, са нужни две неща:
1. Отричате се от съвестта си с Държавен вестник.
2. Правите си пластична операция на лицето, за да заприлича поразително на задник.

 

 

Бисерови миди - в тях няма перли, а сгънати на топче бележки за парични преводи...

 

 

Като гледам накъде вървят нещата у нас, скоро ще се появи нов литературен жанр - разкази с неоПЛакван край...

 

 

За да родиш здрава мисъл, не трябва да имаш болно съзнание.

 

 

В България идеята за Свобода явно е какавида на диктатурата. Историята досега го показва...

 

От медиите можеш да научиш всичко друго, но не и как се е случило в действителност едно събитие. Те са изключително изкривено огледало на онова, което представят за истина, но рано или късно тя намира пътя си към повърхността и тогава мерзостта лъсва. Жалко за хората, които в стремежа си да блеснат, стъпкват по пътя си всичко прогресивно, а от инакомислещите си правят жертвени агнета, за да успокоят алчния си порив за слава...

 

 

Някой отчаяно се опитва да превърне България в депо за всякаква измет, да ни унищожи като идентичност и да ни настрои едни срещу други. Подмолните сиви кардинали, които дърпат конците на този грозен и зле скалъпен спектакъл, доволно потриват ръце всеки път, когато хората освирепяват от най-малкото, когато са готови да се избият за каузи, нескопосано оцветени в розово, и когато цветът на Нацията бива попарен от партийна мана.
Всеки здравомислещ Човек в тази изтерзана от междуособни борби страна, трябва да има искрица светлинка, която никога не бива да угасва - семейство, приятели и любими неща. Рано или късно, този вятър на подмяната ще утихне и всички паразити, които сега смучат доволно живителните сокове на Народа ще станат ясни на всички с онова, което наричат лице. Всъщност, то е една лъжовна и покварена холограма на алчността, завистта и злобата...

 

Кирето, 08.11 – 13.11.2013 г., Бургас

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Ради !
    По-лошо е, братко, чакахме нещата да се влошат, а те се превръщат в безнадеждни
  • хем смешно, хем тъжно. Но вярно.
  • Благодаря за подкрепата, Викторе! Нека попътен вятър има и за Теб отвъд океана и носи само добри новини!

    Снежана,
    единственото, което искам хората да разберат, е колко вредна и унищожителна е политиката и как заличава приятелства и ценности, как води до отчуждение и омраза.
    Поздрави!

    Динко,
    не само да затвори вратата, но и да угаси осветлението на Терминал 2...
    Поздрави!
  • последният да затвори вратата...
  • Харесаха ме всички мисли!
    Четейки последния абзац съм на колене!
    Това трябва да се чуе и осъзнае от всички българи!
    Благодарност, че си го сътворил и че си ни го дал да го прочетем!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...