Гледам, че от разказа на Сенд тръгна една епидемия, която и мен ме зарази. Благодаря му за идеята, та ето и моя вариант на български чат.
Жега. Скука.Петък сутрин. Трите неща, които най-мразя. Седя в офиса с лице срещу вентилатора, който бръмчи като двигател на „Боинг“. Не помага особено, затова с интерес зяпам една муха, която пикира над мен като „Месершмит“. Нямам сили да предприема никакви действия за нейното ликвидиране, затова продължавам да си я зяпам с нездраво любопитство. Точно в този момент се сещам, че един приятел ми беше казал, че понякога бори скуката като си чати във Фейсбук с непознати девойки. Било много релаксиращо и забавно. Решавам да последвам примерът му и придърпвам клавиатурата към мен. Логвам се и подкарвам първата, която е на линия от 3542-та приятели, които имам. Тя пък взе, че веднага ми отговори. Пита къде съм. В Англия съм. Лъжа смело.
Тя:“В кой град?“
Аз:“В Лондон“
Тя:“Защо ме лъжеш?“
Тази пък как ме разкри.
„Защо така мислиш?“ – питам, колкото да разбера ...