Български чат
Гледам, че от разказа на Сенд тръгна една епидемия, която и мен ме зарази. Благодаря му за идеята, та ето и моя вариант на български чат.
Жега. Скука.Петък сутрин. Трите неща, които най-мразя. Седя в офиса с лице срещу вентилатора, който бръмчи като двигател на „Боинг“. Не помага особено, затова с интерес зяпам една муха, която пикира над мен като „Месершмит“. Нямам сили да предприема никакви действия за нейното ликвидиране, затова продължавам да си я зяпам с нездраво любопитство. Точно в този момент се сещам, че един приятел ми беше казал, че понякога бори скуката като си чати във Фейсбук с непознати девойки. Било много релаксиращо и забавно. Решавам да последвам примерът му и придърпвам клавиатурата към мен. Логвам се и подкарвам първата, която е на линия от 3542-та приятели, които имам. Тя пък взе, че веднага ми отговори. Пита къде съм. В Англия съм. Лъжа смело.
Тя:“В кой град?“
Аз:“В Лондон“
Тя:“Защо ме лъжеш?“
Тази пък как ме разкри.
„Защо така мислиш?“ – питам, колкото да разбера какво знае.
„Защото Лондон е в Париж“
Без малко да падна от стола. Направо ме преби. Кликнах на снимката й да видя що за птица е. Беше лъскава като „Мерцедес“. Еърбеците й бяха огромни и запълваха почти цялата снимка. Със сигурност бяха тунинговани. Устните й приличаха на уплътнител на „Жигули“ от 1984 година, а очите й спокойно се можеха да се конкурират с фаровете на „ЗИЛ“ от седемдесетте. Като видях снимката и си казах “Може и наистина да е нейна. Приличаше на онези кифли, за които образованието звучи като псувня. Но пък ми вдигна настроението. Веднага й отговорих:
„Аз живея в Англия. Тук също има такъв град. Малък е и затова може да не си го чувала.“
Веднага ме игнорира. Малките градове явно не я привличаха. Мен това обаче не ме разстрои.Напротив почувствах се страхотно, като дете, което току що си е купило нова играчка. Не нещо повече, като дете, което е открило вълшебната лампа на Аладин и може да се пренася във всяка точка на света и да бъде който си поиска. Денят стана интересен.
На следващата писах, че в момента си пия кафето на „Шанз-Елизе“ и се чудя къде да отида тази вечер. Дали в „Мулен Руж“, който малко ми е доскучал или да заложа на ресторанта в хотел „Джордж V“. Тя благородно ми завидя. Аз й предложих да й изпратя самолет, който да я вземе след три часа. Момичето взе да се притеснява, че за три часа само прическата не може да си оправи, пък и рокля трябвало да си купи. Отложихме го за утре.
Друга пък взе да ми се жали от мъжа си. Не й обръщал достатъчно внимание. Имало ли мач по телевизията не го търси. И все гледал да излезе някъде с приятели, а нея не взимал. Викам си сега е момента да направя добро на един мъж. Обясних й, че всяка забрана кара мъжът да се стреми постоянно да я нарушава и ако иска да спре той да излиза с приятелите си да направи точно обратното. Да го поощрява да излиза с тях. Като се прибере рано да му каже “Мило, ти защо си тук. Защо не излезеш с момчетата да се видите . Дадох й сто процента гаранция, че след време той ще спре да го прави, но знаех че не съм прав. Тя обеща да опита. Представих си колко ще бъде изненадан мъжа й следващият път, когато го подкани да излезе с приятели. Стана ми готино. Човек значи може и да помага по интернет.
След час чатене установих, че България ми отесня и реших да изляза на международното поле. Отворих веднага гугъл преводача и ги подкарах наред.
На една рускиня писах, че съм внук на Сталин. Тя направо пощуря. Ей обичат си го руснаците този Сталин и това си е. Тя поиска веднага да се срещнем, но й казах, че в момента съм в САЩ. Разбрахме се да се видим другата седмица.
После излязох на американския пазар. На една девойка писах, че в момента скучая на яхтата си във Флорида. Гледам синьото небе. Пия си дайкирито и умирам от скука. Тя предложи да ми прави компания. Казах, че ще й пратя самолет. Тя отвърна, че ще го чака. Явно на американките не им трябваше толкова много време за приготвяне, като на българките. Странно. Отбелязах си го на ум. Полезна информация.
На друга писах, че съм полярен изследовател. Това ми беше детската мечта. Представях си как имам скреж по брадата. Вятърът брули лицето ми, а аз седя в шейна теглена от кучета и размахвам камшика. Така е като четеш много Джек Лондон. Поиска да й пратя снимка. Веднага намерих една в интернет на мъж седнал до пингвин със замислен поглед и я пратих. Тя ми писа, че съм изглеждал страхотно. Аз й отвърнах, че тя изглежда страхотно. Обещахме си като се затопли времето и ледовете в морето почнат да се топят да се видим.
На една девойка пък писах, че съм сомалийски пират, който в момента си почива, докато чака откупът за поредния пленен танкер с нефт. Тя не ми повярва, но като и пратих снимка на един брадат негър с Калашник върху палубата на кораб кандиса и ми заяви, че съм безсърдечен убиец. Не познавах сърдечни убийци, но и обясних, че ние никого не убиваме. Грижим се за екипажа като за наши родни деца. Просто отвличаме танкери и чакаме застрахователя да плати за тях, а после раздаваме парите на бедните семейства в града, които умират от глад. Тя ми се извини и ме нарече новият Робин Худ. Тук направо щях да изцвиля от удоволствие. Толкова убедителен бях.
В този момент влезе шефа и ме видя как тракам върху клавиатурата на компютъра като виртуозен пианист.
-Ей само ти работиш в този офис. – вика той.
-Което си е истина си е истина шефе. Някой трябва да върши и тази работа.
-Браво. Харесваш ми. От утре ти вдигам заплатата, а на другите ще я намаля. Сега те оставям да си вършиш работата.
-Благодаря шефе.- отвръщам и продължавам да тракам.
Той излиза. А аз продължавам още по – настървено.
Попаднах на една арабка с бурка. Нищо не се виждаше от лицето й освен две оцъклени очи. Веднага й писах, че ми остава един час живот, защото ще взривя Айфеловата кула в Париж. Тя изпадна в екстаз и обеща да се моли за мен. Напомни ми, че на небето ще ме чакат сто девици. Без малко да й повярвам.
Ей, това интернетът бил голяма работа, а аз чак сега да го открия. Дава ти възможност да бъдеш който си поискаш, където поискаш. Така се увлякох, че не разбрах кога свърши работното време. Подсети ме шефа. Влезе и пита:
-Ти още ли си тук?
-Че къде да съм? – викам. –Бачкам си.
-Браво, браво. Ти си работи. Аз тръгвам.
-Чао шефе.
-Айде лека вечер и да не стоиш много до късно. – каза и излезе.
Аз обаче не спирам. Така се зарибих, че отърване няма. Спряха ме полицаите. Както си пиша с една американка и чувам сирени. Няколко коли спират пред офиса. Помислих, че са обрали магазинът на партера, но те нахълтаха при мен с извадени пистолети. Вкамених се.
-Арестуван си.- казват и един ми надяна белезниците.
-За какво бе момчета. Аз само си работя тук.
-За терористична дейност.
-За какво? – питам невярващо.
-В ДАНС ще ти обяснят. Тръгвай с добро, да не заиграе калъчката.
Тръгвам. Къде да ходя. Няма да се бием сега я. Излизаме навън, а там камери, журналисти. Суматоха голяма. Успях да вляза във вечерните новини. Всички телевизии съобщиха, че са заловили опасен терорист, който щял да взриви Айфеловата кула. Българския президент бил получил благодарствена телеграма от френския президент за моя арест. Ти да видиш. Сигурно и по SNN ме дават. Човек да не си почати малко, мама му стара и веднага му се стоварва полиция на главата. После имало свобода на словото. Имало, ама друг път.
В ДАНС ме посрещна лично шефа. Голяма чест.
-Абе може ли да си такъв бунак.
-Защо бе. Забавлявах се просто.
-Ти се забавляваш, а на мен косата ми побеля. Изредиха се да ми звънят всички разузнавателни служби в Европа. Съкрати ми животът момченце.
-Е, чак пък да съм го съкратил.
-Разкарайте го от очите ми този, че не мога да го гледам!.- вика- Сложете го да преспи в една килия за 24 часа, та да му дойде акъла и да не съм го видял повече.
Така приключи моя чат. От тогава не пипам компютър. Включа го. Гледам го как работи, па го изключа. Не смея.
© Светослав Григоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Нели. Усмивката е най-голямата награда за мен.
-
Е, браво! Голямо хилене падна! Краят е жесток!
-
Благодаря Костадин. Усмихнат ден ти желая!
-
Ти да видиш,аз за това само го включвам,чета,от време на време пускам някой коментар и го изключвам.Много лоши тез от службите ей.Поздрав Грег,голлем си.
-
Благодаря Даниела. Свободата е относително нещо в наши дни.
-
Много свежо и забавно. Да ти имам аз приятелките в чата. Как пък ги избра такива плитки всичките. Да бях мъж да ти завидя. Пък що да не може и ние да се забавляваме така. Кой те знае къв си и къде си. Свободата на чата си я има. Поздравления за приятното и усмихващо четиво.
-
Благодаря Силвия. Чета твоите разкази с удоволствие.
Благодаря Дарина, че прочете и коментира. Свободата е точно там на върха на копието.
Пламен, по-точно и аз не мога да го кажа.
SMooth винаги може да намериш малко свободно време, но внимавай с кой си чатиш -
Много свежо и зарибяващо... то чак на човек да му се прииска да почати малко в свободното време Смях се от сърце!
-
Greg, харесвам начина ти на мислене Кой знае защо се сетих за мотото на един мой колега - При ...( тук можеш да сложиш името си) .. няма криза - една излиза, друга влиза
-
Ето българският чат си е друга бира ония китайски, канадски и т.н. само китайците и канадците разсмиват Сега разбрахте ли онази Донкихотовска фраза - Свободата, Санчо е на върха на копието
-
Светослав, страхотно чувство за хумор имаш. Разказът е пълен с бисери. Пълно удоволствие от прочита. Поздравления!
-
Марко, човек се учи от грешките си. За следващия път ще знам.
Дон, много точно си разчел какво означава ДАНС. Това го пиша, за да си правим компания като ни приберат
Пламен, какво да правя като небивалиците са ми слабост? Иначе за масата и чашите гласувам с две ръце. По-човешко е някак си.
Филип, благодаря.
Усмихнат ден на всички желая! -
Супер е.
-
Greg, само за това, че в 8:30 си написал коментар на трезва глава, вероятно отивайки на работа или вече на работа, някоя ще ти вземе мерките за сватбения костюм и ще реши колко деца ще имате, без значение дали си женен или не. Друго си е да седнете на една маса с две чаши вино, да я хванеш ласкаво за ръцете и да и хортуваш небивалици за относителността - вероятността да ти повярва е много по - голяма. Тук, през жицата, всяка буква има значение, поне за сериозните автори в 'Откровения'
-
Хаха ха хаааа.... Браво!
-
Ха-ха! Ама, Грег, чакай сега, не си прав. Как да няма свобода на словото. Има! Само свобода след словото няма. Иначе наистина са били добри с теб от ДАНС (Дирекция "Афери, некадърност, слугинаж". Опс, това последното май не биваше да го пиша. Сега не се чуди, ако изчезна за известно време
-
Грег, натиснал си грешния бутон, брат. Със забрадените не се занимавай. Ако не те хване ЦРУ, братята ѝ ще те хванат. И после, нали знаеш .На крадеца ...ръката, на такива дето чатат с чужди булки ... / очилата /.
Не се бой. Ще се обадя на Емануел - френския президент. Приятел ми е . Има да ми връща едни пари, някакви милиони. Ще му плесна една зад врата и ще му кажа кажа да не те закача.
Няма нужда да ми благодариш. Зная, че ще почерпиш. -
Беше късметът на начинаещия. Оше веднъж благодаря за идеята Сенд.
Пламен в чата времето е относително понятие. Толкова бързо минава Иначе ако се замислиш след цял ден чат ги хващам всички часови зони.
Красимира, какво да правя - увлякох се. Благодаря че прочете.
Блу абсолютно съм съгласен с теб. Арестът е голям релакс. Тишина, спокойствие и малко храна. Психотерапевтът е добра идея. Ще я обмисля на спокойствие при следващия арест. -
Бре, как си се развихрил! Ама типично нашенско де - широк мащаб. И що се жалваш за ареста - изкарал си една спокойна събота в килията, без женски мрънканици и "Мило, направи това". Виж сега, да ти намерим един свестен психотерапевт, щото вече си звезда / от CNN/ и е грехота такъв свалячески потенциал да се заносва
-
Е, ти си чатил с цялото земно кълбо... После, иди обяснявай, че нямаш сестра... Поздрави!
-
Greg, късмет си имал с интернет шаранчетата, дето вярват на всичко. Сенд ме е пропуснал мене в списъка между ЦРУ и КГБ. Нещо ме зачопли, взех си хронометъра, зафиксирах първоначалния час - петък сутринта и започнах да смятам : Мерцедесът ти те е хванал, защото в Лондон са с два часа назад и нема начин петък сутринта, , минус два часа да си в чата, нищо че Лондон е в Париж ; с Флоридата беше още по - рисковано - те са седем часа назад. и не е ясно колко синьо е небето ... по - нататък зафиксирвам времето, когато началникът ти напуска ... абе, я си признай - за интернет рибки ли ни вземаш или да си покажа традиционния ми мъжки "тиб" , дет се състои от дълга бяла роба и червена и бяла карирана кърпа.?
-
Девойките можеш да лъжеш, но ЦРУ и КГБ - не! ДАНС са били много нежнички с теб, имал си късмет.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
