Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от снощи, а денят едва започваше. Интересното беше, че потърсените вещи винаги бяха в пъти по-малко, отколкото доставените изгубени за деня. Понякога си мислеше, че някои хора просто имат способност да губят повече, отколкото други, а някои от тях даже го правят съвсем съзнателно и целенасочено. И все пак, странно беше, че при наличието на хора, които с удоволствие биха си присвоили нещо чуждо, без значение дали е изгубено, изоставено, или просто оставено без нужния надзор, пакетите не спираха да прииждат. Вярно, че напоследък медиите постоянно информираха за внимателно отношение към намерени съмнителни пакети и вещи, заради риска съдържанието им да е животозастрашаващо. Но това едва ли бе достатъ ...