Силвия показваше забележителностите в София на Сесила и въпреки, че тя никога не беше идвала в тази страна, имаше странно то усещане, че тя я притегляше с някаква магическа сила, която я приканваше да стане.
До тях вървеше Костадин, Силвия се опитваше да обрисува и най-малките детайли на около.
-Внимавай! - извика тя и рязко го придърпа към себе си, зад тях спря бял микробус, през стъклото някакъв мъж изкрещя:
-Какво си мислите, че правите? - последва кратко мълчание, след което микробусът бавно потегли, от задната му страна на прозореца се виждаше жена, косите й разпилени се вееха на всички посоки, а с ръцете си блъскаше по задната седалка, сякаш желаеше да избяга.
-Назад!-крещеше една луда.- провикна се някой из тълпата.
-Сине! За Бога, той е жив! Спрете,колата!-крещеше същата тази луда, но думите й не бяха чути,защото това бяха думи на една невменяема жена.
Костадин чу този глас, който му беше толкова познат, защото той идваше от вдлъбнатините на една жена. И тази жена, беше неговат ...