- Ох, ама нали ще ме пазиш?
- Разбира се, че ще те пазя. Нали те обичам.
- Ох, добре.
- Мило, хайде, моля те, разтвори си малко краката, така нищо не мога да направя.
- Ох, добре... ауч!
- Ммм...
- Ммм...
На сутринта, когато станахме от леглото, видяхме малко кърваво петно на чаршафа. Марин се ухили доволно и ме целуна. Аз взех чаршафа под предлог, че искам да го изпера. Така и не му го върнах, купих му нов и му дадох него. Прибрах чаршафа в раклата си и дълго се чудех какво да го правя.
Понякога, когато се чувствах самотна, вадех чаршафа и се увивах в него. Друг път застилах леглото си с него и си припомнях какво беше усещането. Съквартирантките ми ме гледаха странно, но никога не задаваха въпроси или не коментираха. Добри момичета.
Когато заживях сама и ми се наложи да декорирам спалнята си, извадих чаршафа и го сложих на стената над леглото ми.
Все пак спалнята пазеше моите най-съкровени тайни. Там се криех от света, там плачех, там обичах, там се веселях. А и висейки си на стената, ...