Целувка в дъжда
Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. Тогава капките станаха по-големи и все по-нахално се промушваха между яките и пръскаха лицата. Тъкмо до съседния вход заваля силно и момчето сепнато забави ход, тя го изгледа изнервено и го дръпна за ръката. Той направи още няколко крачки и току пред входа се спря решително. Погледът й този път беше умолителен, но той остана непоклатим.
- Хайде де, цялата станах вир вода, какво се инатиш?
Унесено сякаш в друг свят, момчето прошепна:
- Целуни ме.
- Ох, хайде да се качваме, не ми е до игрички!
- Не, искам да ме целунеш. Тук и сега!
Вече без нерви за молби, тя го дръпна рязко, но той не мръдна. Стоеше отпуснат и замечтан, сякаш не го дразнеха студените капчици, сякаш мократа й коса не му правеше впечатление, просто я гледаше и виждаше най-хубавото момиче на света.
- Без повече глупости, аз се качвам, а ти стой в дъжда!
Той я дръпна рязко към себе си и я погледна право в очите: "Сега искам просто да те целуна!"
- Не, ти май наистина не осъзнаваш колко си банален и колко ми е студено!
- Не, грешиш... Банална е целувката под дъжда по филмите, в любовните романи, в списанията. Това тук и сега е различно. Банално щеше да е, ако го бяхме гледали преди това в киното и бях решил да съм като главния герой, а ти - като неговата любима. Не, на мен ми е по студено и от тебе, но го почувствах, сякаш падна от небето заедно с дъжда. Поисках го толкова истински, че за момент сякаш времето спря и останахме само аз, ти и капките дъжд по лицата ни. Това, мила, не е банално. Нищо тук и сега не е изтъркано и досадно, именно защото е тук и сега! Тук сме аз, ти и дъждът помежду ни. Сега е само целувката ни, погалена и благословена от капките небесна вода. Те ще съберат в атомите си нашата любов, ще я предадат на коравата земя и тя ще се съедини с небето, както устните ни сега. Не е ли това истинска красота? Забрави за момент, че сме току до входа ти, че дъждът е студен и вятърът го прави още по-неприятен, погледни само в очите ми и там ще видиш картината на нашата любов, тук, под дъжда... Тук, където къдравите ти кичури пропълзяват по нежната ти кожа мокри и непокорни, където естествената ти хубост гали с топли ръце сърцето ми, където пъстрите ти очи не дават на погледа ми да се отмести от тях...
В този момент забързаното му и развълнувано слово беше прекъснато от мокрите й плътни устни, които се сляха с неговите в рязка, неподправена и искрена целувка, която зареди капките вода по лицата им с любов и когато те паднаха на земята, от нейните недра се изтръгна вопъл, който разтресе мокрите и клюмнали треви и те в един глас прошепнаха в дъжда: „И аз те обичам..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Стойнов Всички права запазени
