Звънецът прониза дълбоката тишина, настанила се удобно в малката къща. Всичко в няколкото скромно обзаведени стаи изглеждаше пусто и вдъхваше усещането за самота. С празен поглед, облечен с халат, господин Коен или Шами, както всички го наричаха, се затътри към входната врата. Отвори я и насочи пустинята в очите си към дребничка женица, която потриваше посинелите си от студа ръце. Шами не я познаваше.
- Това е за вас - жената посочи с пръст един добре увит, средно голям пакет, прилежно оставен до входната врата на господин Коен. Шами погледна нещото за миг и отново се вторачи неразбиращо в тази непозната госпожа.
- От указателя разбрах, че живеете тук - жената се завъртя в обратна посока и забърза със завидна за видимата й възраст скорост.
Господин Коен стоеше все така неподвижен, явно неразбиращ смисъла на това посещение. Не знаеше коя е тази дама, нямаше ни най-малка представа какво имаше в пакета, а и не се интересуваше. Дребната женица се отдалечи бързо, но точно преди да завие зад ...