ЦЕНАТА
Пустата му любов. Какво ли не прави тя с хората. Не подбира млади и стари… Като легне в сърцето на човека и там остава… На сърцето не можеш да заповядаш. То не се бои от одумване и хорски приказки. Обича ли – обича…
Беше малко след полунощ. На масата в притихналата къща гореше свещ. До нея, сплела молитвено ръце и вперила поглед в пламъка, седеше Яна, жена на средна възраст, и се молеше. Пламъкът се издигаше право нагоре, но от време на време започваше без причина да се извива и се чуваше странно пращене, сякаш някой имаше нещо против тя да гори тихо и спокойно.
На леглото в стаята лежеше Виктор, висок шейсетгодишен мъж, странно блед и притихнал. Дишането му едва личеше и Яна често задържаше погледа си на лицето му.
Тази нощ тя го върна от „оня” свят и сега молеше Бог да му позволи да остане още малко на земята с нея. Сълзите се стичаха по лицето й от часове, но тя не ги усещаше и не ги попиваше. А и нямаше кой да я види че плаче, бяха сами…
В къщи имаше няколко църковни свещи и ...