Те се обичат. Намериха най-после сила и смелост да си го кажат.
-Обичам те! – погледна я в очите. Повтори двете думи. Беше му трудно. Никога до сега не ги беше казвал. А така много му се искаше. Няма майка, баща. Не! Какво говори? Има ги. В началото идваха, да го видят, да му донесат нещичко. Носеха го за него, а докато „уж майка му” разгръщаше, разчупваше, разделяше на залъци и поставяше всичко върху вестник, още не свършила, двамата стръвно се нахвърляха върху парченцата.
-Вземай де! Вземай, че ние ще го изядем.-
С тези думи „уж бащата” тъпчеше в устата си парченцата.
Не помни да ги е наричал мама и татко. Не помни. Може би като малко дете, като съвсем малко детенце. Може би. После започна да се крие от тях, при редките им посещения. А и те спряха да го посещават. След това разбра, че мъжът е осъден за нещо и е в затвора, а тя е заминала за чужбина. Малко ли отиват ей така да си опитат късмета.
-Нали идваха да ме виждат, защо престанаха - запита веднъж с вид на много загрижен за отсъ ...