Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.

   Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И успя. Но плати цената за това. Искаше успех – получи го. Искаше слава – получи я. Бори се много и беше щастлива. Но забрави нещо важно по пътя си. И това сега ù липсваше. Не знаеше какво е или по-скоро не искаше да си признае, че знае. Правеше се, че не ù пука. “Какво толкова, да постигна достатъчно и ще помисля за Него.” Само че с времето критерият за достатъчно се увеличаваше и така и не ù стигна време да помисли за Него. И един ден просто се отказа. Той беше любовта на живота ù, някога беше сигурна в това. Но не беше част от този свят. Светът, към който тя се целеше и искаше да принадлежи. И просто го остави някъде назад по пътя си. Някой ден пак щеше да го намери, мислеше си тя. Но този ден така и не дойде…

   Следваха концерти, турнета, награди. Годините отминаваха и тя вярваше, че е щастлива. През голяма част от времето наистина беше. Само  че нещо винаги ù  липсваше. За да го отпъди от мислите си, прекарваше нощите с алкохол и мъже. Различни мъже, които никога не успяха да докоснат душата ù, достигаха само до тялото. А може би тя сама не ги допускаше до себе си. Те просто не бяха Него. И все пак помагаха през студените нощи след поредния концерт. Но и те ù  омръзнаха. И тогава дойде страшното.

   Стана все по-студена. Успяваше, печелеше сърцата на хората, но нейното си остана затворено за някой по-близък. За някой, който щеше да се радва с нея и да я подкрепя в трудностите. Свикна да мисли, че е силна и че няма нужда от такъв човек. Сама си втълпяваше, че никой мъж не желае наистина нея, а бляскавия образ, граден през годините. И така тя остана сама. Да, радваше се на обичта на хиляди хора, но когато завесата паднеше и светлините угаснеха, оставаше напълно сама. И нямаше кой да сподели успеха ù, да стопли нощите и да сгрее сърцето, което беше забравило да обича.

   Никой дори не подозираше какво се криеше зад очилата, зад маската на успяла и известна жена. Толкова хора желаеха да са на нейно място, но никой не подозираше, че тя страдаше. Слагаше редовната усмивка и запяваше, само тогава беше щастлива. Но после пак оставаше сама… Един ден дори го зърна сред тълпата от хора. Не се беше променил много, веднага го позна, но не го извика. Не каза нищо. Защо? Сама не беше сигурна, просто знаеше, че вече едва ли ще има място за нея и в неговото сърце…

   Но шоуто трябва да продължи. Има толкова хора, които чакат да ги направи щастливи. А после? После хората ще си тръгнат, светлините ще угаснат, завесата ще падне и тя ще остане отново сама, сама с успеха си…