Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И успя. Но плати цената за това. Искаше успех – получи го. Искаше слава – получи я. Бори се много и беше щастлива. Но забрави нещо важно по пътя си. И това сега ù липсваше. Не знаеше какво е или по-скоро не искаше да си признае, че знае. Правеше се, че не ù пука. “Какво толкова, да постигна достатъчно и ще помисля за Него.” Само че с времето критерият за достатъчно се увеличаваше и така и не ù стигна време да помисли за Него. И един ден просто се отказа. Той беше любовта на живота ù, някога беше сигурна в това. Но не беше част от този свят. Светът, към който тя се целеше и искаше да принадлежи. И просто го остави някъде назад по пътя си. Някой ден пак щеше да го намери, мислеше си тя. Но този ден ...