По-голямата част от военната ми служба мина в едно поделение на противовъздушната отбрана (ПВО), в неговия така наречен взвод за управление. Ние, тримата радисти, всъщност най-вече бяхме на смяна като телефонисти в една централа, на телефонния номератор. Сградата беше едноетажна, постороена в изкоп, така че над околната повърхност стърчеше само покривът. Към нея се слизаше по стъпала и човек се оказваше върху тротоар, който опасваше сградата почти отвсякъде. Завиеш ли надясно, ще можеш да влезеш в умивалното помещение. Там за първи път през живота ми ме е удрял ток.
Веднъж привечер видях, че лампата в умивалнята не светва, та реших да отвинтя крушката и да поискам от старшината нова. Качих се на коритото и посегнах към нея в тъмното, но не бях съобразил, че тя можеше да е счупена. Когато напипах реотана, беше вече късно. С категорично кроше амперажът ме прати в нокдаун право върху циментовия под, повече изненадан, отколкото уплашен. Хубаво, че не съм левак, иначе минеха ли херците през ...