1.02.2018 г., 23:11

Цепката

1.4K 1 2
1 мин за четене

 


Тя се забелязваше отдалеч, носена и показвана, с непривидно спокойствие и
непринуденост от дамите в различна възраст, тегло и форми....Някои я носеха с
гордост... от ,,гледката”, която предоставят на любопитното мъжко око, други-- с лека
свенливост, а трети, дори съвсем бяха забравили... за нея.
Цепката, която дамите разхождаха ежедневно по улиците, магазините, на
работните си места, парковете, градинките, МОЛ- овете, бензиностанциите, на
важните служебни заседания, в кабинетите , в самолетите, трамваите, автобусите,
такситата, личните си превозни средства, включително и велосипедите…
/ах, тези велосипеди.../ си беше доста интересна гледка.

примамваше погледа, възбуждаше въображението, откривайки
бялата женска плът, създадена за ласки и върховна любовна наслада.
Сънувана, бленувана, рисувана, опоетизирана, /
никога окарикатурявана/, цепката беше вдъхновение и за таланти, и за графомани, и
за не творчески ангажирани хора.
Можеше да се види от различни посоки, зависи от нейното местоположение... При
някои дами беше встрани, което говореше безгласно: ,,Хубава ли съм?”, при други,
тя се намираше отзад, приканвайки мъжа: ,, Последвай ме!” , при трети
представителки на нежния пол, си беше широко отпред, сякаш нетърпеливо и
истерично крещеше: ,,Докога ще чакам!”
Мода...Дамска мода. Средство за изтезание на измъченото въображение на горкото
мъжко съсловие.
Защото цепката на полата не разкриваше кой знае колко…
Само толкова, колкото… Но... колкото... толкова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...