В диханието на ранния изгрев има толкова очарование, колкото в притихналите дивни нощи край морския бряг. Там, където времето винаги се спира да дочака мечтите. Посяда на брега, на ръба на вълните, и чака, загледано в хоризонта, който е безкраен като него. Чайките прелитат наоколо, току кацат в пясъка и внимателно обикалят, търсейки нещо за хапване... Щастливи са те - умеят да политат и да се стремят към безкрайността, там, където времето и хоризонтът се сливат и вече не се знае кое какво е... Там усещат свободата на безвремието, на тишината, на притихналите летни утрини и могат да си починат. Говорят си тихо и се смеят на глас... Понесли мечтите на белите си криле и носещи в човките си остатъци от любови, срещи, раздели, страхове и детски спомени... Поставят ги внимателно върху горещия пясък и ги пазят... Мислят, че могат да се преродят.
Ранобудното момиче се приближи към тях. Носеше в кошницата риба... Птиците го наобиколиха и зачакаха. Познаваха я. Срещаха я всяка сутрин там, на ръб ...