Казват, че и пред Ада, и пред Рая има чакалня. Може би всички вътре мълчат напрегнато и се чудят какво ли ги чака зад Големите порти. Мислят и премислят грехове и добрини, мерят и премерват наум колко ще натежат на везните дума, дело или пък постъпка. И колкото повече се чака, толкова по-напрегнати стават лицата и по-изнервени погледите, а мълчанието в случая не помага, защото притеснението и страховете могат да се разсеят само с думи. Думи не за собствените ти дела, а за греховете на другите. Дали ако те излязат по-черни, за теб самия няма да има снизхождение? И дали твоят цвят няма да поизбледнее в сравнение с най-черните овце в стадото? Затова ли наричат хората, които се скатават мишки? Просто искат да са сиви и в стремежа си да поизбелят своя цвят, очернят все другите. Дали им се получава, това вече е друг въпрос…
А в чакалнята:
- Гледай ги тия политици. Престъпници! Грабят безсрамно и не мислят за обикновения човек. – сърдито подхвърли млада адвокатка, която предния ден беше уреди ...