Изглеждаше като изоставена, къщата на два етажа, с прозорци откъм улицата, се огряваше от петъчното майско слънце и тънеше в тишина.

Неволно една ръка се подаде леко, чу се грохот на отворен стар, мърморещ прозорец, а после минаващото тъмнокосо момиче усети уханието на кафе...И рефрен от песен... 

Тогава погледна към силуета, привлечена като магнит от странното видение, там горе на етажа...

Усмихваше и се младолика жена, с разрошени вълнисти сиви коси,с тъмни кафеви очи, с нежни очертания. .. Гледаше момичето и мълчеше, после замърмори зад себе си, недоволна от някого или нещо, отпивайки шумно и жадно от чашата... Усмирена бе тъгата.Справедлива бе истината. Щастието бе долетяло. 

Ала пиянски гърлен вик стресна усмивката на непознатата, унизи хармонията, устните - заплакаха...

Прозорецът рязко се затвори.

 Чашата полетя към улицата... Счупеното отрезви девойката и тя забърза към къщи. 

Илюзиите се сляха с нереалната видима картина.

После..., после,...слушаше музика и танцуваше безгрижно...Час, следобед, вечеря... 

Криле на безгрижност или паднали надежди, кое е по-силно в безкрая на желанията?!... .