aleksandra79 (Анелия Александрова)
83 729
15.11.2017 г., 20:33 ч.

Челядта на дядо Коло 

  Проза » Разкази
5.0 / 6
1388 3 8
5 мин за четене
Добре че легна болен, та къщата да се изпълни с живот. Дядо Коло отдавна беше прехвърлил осемдесетте и не помнеше дома си толкова жив от десетина, че и повече години. Може би от погребението на Елка. Ех Елка! Добре си живееха с нея, но оная я прибра рано, така им било писано. Имаха двама сина и една дъщеря, но рядко някой минаваше да го види. Все имали работа, все нещо излязло в последния момент, та дали минат на два месеца веднъж, дали не. Имаше и внуци, седмина, но тях нямаше и да познае. Беше ги виждал когато бяха хлапаци. А сега се радваше и на правнук. Видя го завчера, когато пристигнаха. Потъмнелите старчески очи се изпълниха с мъка, не успя да се порадва на челяд, разпръснаха се. И какво като сега са дошли всички? Той си отиваше, знаеше го. Я изкара още ден-два, я не. А така беше мечтал да заведе внуците до реката, да им направи лък, да им посвири на кавала…
Весело щрапуркане върна дядото към реалността. В стаята беше влязъл правнукът му и с усмивка, която показваше едва подалит ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Александрова Всички права запазени

Предложения
  • biser (Бисер Бойчев) След дъжда
    След дъжда
  • Katriona (Кети Рашева) Турете му пепел
    - Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари! - Бият ...
  • Plevel (Силвия Илиева) Черната коза
    Дядо ми – бащата на майка ми, беше тъжен и деликатен човек. Той много рядко се усмихваше и като се н...
  • РосиДимова (Росица Димова) Женски съдби - трета част
    Животът няма кахъри, като река си тече, понякога бързо, понякога едвам. Ама нищо насила не задържа. ...

Още произведения »