На едно събиране ме запознаха с жена, нежестокулираща като другите, не се надвикваше

при разговор,.. и не пушише.. Нали казават, че не противоположностите не се привличали...

Намерихме общ език за работата като цяло, за Атина като мегаполис,. отчасти исторически факти.

- А, била ли сте  е новият музей под Акропола,.. наскоро го откриха  - попитах неочаквано

- Не,  там не съм била, интересно е навярно,.. но казват входа бил 5- 10 евро,.. скъпо удоволствие...

- Скъпо, ефтино, ако ми дадете телефонния си номер, другата неделя ви каня на музей - разсмех се

помислих си, другите ги канят  някъде на кафе, на таверна, ти на музей,.. голям интелектуалец се извъди,..абе, хич та няма бай Петре, самоиронизирах се...

Разменихме си номерата, танцувахме,.. после я изпратих до квартирата й...

В неделя сутрин й позвъних

- Отиваме ли в новия музей,.. нали обещах...

- Е, не съм забравила,. може ли в 10.30 да дойдеш на Монастираки, в кафето накрая,.. там ще сме с още три приятелки... - измърмори тя

- Добре, ще дойда,.. знам го къде е  - весело отговорих

Хайдеее, сутринта започва с разходи,.. четери кафета и едно за мен по 2 евро, ауу 10 евро,.

е, не е от най-доброто начало за дехя, ама да се правя на цинцър,.. нали карам Ауди А6,..

пък за 10 евро да правя сметка..

В уреченото време бях пред кафето, .. забелязах четери жени вглъбени в разговор, там и Мера,..

дали това беше истинското й име, така и не разбрах...

- Здравейте момичета - поздравих усмихнато или полувиновно, , нали бяха вече насядали

около масата...

- Петър, това е Красимира, моята съквартирантка,..това е Ана, а това Бистра , с тях работим задно

в работилницата за яхтени платна,.. момичета , това е Петър..

Разговорът тръгна вяло,.. за високите наеми, ниско заплащане а имали  норма,..

Атинската горещина ,...скуката в неделните дни

- Ето привилегията да си мъж е тази, че където искаш може да ходиш сам - подчертах аз- Бях на

знаменития пазар в Пирея,.. понякога обикалям из битака на Тисио,.. или се изкачвам горе на Свети Георги,.. следя ако в някой музей има ден без такса и съм там,.. Докато вие жените най-малко

по две-три трябва да се водите,... Сама жена само за пазара, рисковано е

Хвърлях по един поглед на лицата им...''моята '' мацка гледаше безучастно,.. Анито и Бистра, уж проявяваха интерес и поддържаха разговора,.. Краси , сякаш попиваше всяка моя дума...

- Ох, ние да тръгваме, ще ходим на новияв музей, Петър обеща да ме води там....

Познах,, минус 10 евро още от сутринта,.. е стисльо, така се сваля мацка, правиш се на ларж и после  калкулираш разходите...ако спечелиш приятелките й, после тя е твоя

Музеят под Акропола, наистина е уникална сграда от стъкло, алуминий и бетон....

Вървим по стъкленият под към входа и разглеждаме разкопките под нас,.. колкото и пъти да съм ходил все ми е било интересно...

- Лелейй, да не се счупи това стъкло и да изпопадаме в дупката между каманаците,... опасно

ми се вижда, толкова хора минават от тук - констатира Мера

-Не едва ли, уж е здраво,.. но да не му баем, да не се счупи наистина ..- засмях се аз

Вече сме вътре в сградата,.. няма да описвам експонатите по етажите, страх ме е да не пропусна нещо,.. трябва да се види и  тогава да се докоснеш до стария свят...

Стигнахме до остъклената тераса,.. прекрасна гледка,.. входът на античния театър, над него Акрополът,.. малко вдясно в далечината хълмът с църквата Св,Георги,.. после парка,.. после колоните...после,.. после. Мера доби оттегчен вид,.. дали много информация и не може да я

обработи веднага, е главичката й може да не е компютър...

- Дано ти е харесала разходката из музея - попитах неуверено -

Ох, да похапнем картофки с бира,.. и да починем малко, че и аз се изморих, а Мери...

Зачоплихме пак  за наеми, за роднини, за гурбета,.. дежурната неразискуема тема...

На път за квартирата й бъбрехме пак небивалици, спазвайки комсомилско разстояние един от друг,

все пак се познавахме от скоро,.. нали етикецията го изисква..

Е , не бях толкова и сексуално гладен и жаден,.. в квартала имах позната с която се срещахме веднъж седмично в любовна схватка, не че не беше достатъчно, даже и нямаше '' Ох внимавай да не стане нещо'' ...или '' Ти нали не ми изневеряваш...''.. даже достатъчно плюс, защото нямахме тези скрупули или  да очакваме  нещо по-вече от задоволяване  на половият нагон...

Но друго си е събота или неделя, нещо да те е хванало под ръка, да разглеждаш витрините,..

или с колата на разходка до където искаш...

Ето от това имаш  като, че ли нужда,.. да убиеш , по-скоро да утрепеш самотата...

Дали съдбата бе отредила това да е Мера....

           Уговорихме си среща в кафето до тях за сряда 19 часа...Получи се същата история,

вял разговор,.. леки вметки, че сега всеки можел да пътува и работи зад граница, нали уж било демокрация,.. Уж всеки се представял за такъв какъвто не е,... но аз не обърнах внимание на тези приказки, обикновенни фрази , който се разменят и коментират,.. нали като се съберем

себеподобните все такива неща си говорим...

Уж й е приятно с мен, а като че ли стои на тръни,.. пооглежда се, после заглежда мен...

интересно и необеснимо.. Казва, че от работа се прибира в къщи,.. ами , ако има някой  друг

да каже, да не сме гимназисти, я,... скарали се, сдобрили се,.. е, добре, бъдете щастливи,

аз каква работа имам при вас....

/ следва продължение /.