"Черен влак се композира..."
Пътуване с БДЖ през 90-те години на XX век
Студентката влезе в купето. Метна сака си в багажното отделение. Зави се с якето си и заспа.
Събуди я невъобразима врява. Ромска компания се беше настанила в купето. Две циганки с плетени елеци, криви зъби, златни обеци и джапанки се бяха разположили на седалките срещу нея. Едната кърмеше бебе. Другата ядеше вита баница направо от тавата и си бършеше ръцете в пъстрите шалвари. Подпийнал циганин, да не губи форма, лочеше червено вино от плетена дамаджана. Друг – кривоглед и мустакат, разтягаше акордеон и пееше "Камъните падат, падат от небето". Крякаха кокошки и патици – от кошници. Някои се разхождаха из купето. Ухаеше на мръсни чорапи, чесън и птичи курешки. "Мили родни картинки!..." – помисли си студентката и излезе в коридора да изпуши една цигара на спокойствие. Там, от едната й страна, се целуваха и натискаха момче и момиче. От другата й страна двама се черпеха с луканка, надигаха шише с ракия, псуваха и шумно се оригваха."Все едно съм в селския хоремаг!"- помисли си с въздишка момичето, докато пушеше на прозореца. Миришеше на пот, мастика и евтин тютюн. Съседните купета бяха завзети от уволняващи се войници. Които размахваха дантелени бикини, жартиери и сутиени – трофеи, взети от гаджета. Пееха се с пълно гърло "Батальонът се строява", "Френската гимназия", "Едно ферари с цвят червен" и т.н. "Боже Господи!" – си каза студентката – "Добре, че скоро слизам!..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
