Глава Осма

Марон се връща при родителите си.

След като се прибраха от хижата, Даниела ги посреща с голям интерес. Беше убедена, че без нея е минало ужасно, защото нея я е нямало. Но не беше така. След като си починаха добре, всички от танцовия отбор почнаха да репетират отново. И всички забелязаха, че Марон е по-странна от преди. Но не знаеха на какво се дължи това. Само Чияки се сети, че той може да е причината. Е и Даниела се досети. След репетицията Марон накара учителката да събере всички. След като се събрах,а Марон каза:

-         Момичета и момчета, искам да ви кажа, че след състезанието трябва да си търсите нов капитан на танцовата. Защото аз се връщам при родителите си и повече няма да се върна тук.

След като разбраха, всички започнаха да я молят да не си заминава, но уви, никой не успя да я убеди. Марон им го каза точно един ден преди състезанието. После се обади на Ерик да му каже да отиде при нея. Ерик веднага отиде, защото усети нещо в гласа на Марон, което не му хареса. Като пристигна, той я попита:

-         Какво има?

-         Нищо, Ерик. Просто искам да ми занесеш багажа при родителите ми. И утре да дойдеш след състезанието да ме вземеш.

-         Но защо?

-         Прибирам се у дома, Ерик. И се надявам мястото ми да не е заето?

-         Не е заето и никога няма да бъде. То е твое.

Чияки видя, когато Марон говореше с Ерик, също така видя и как Ерик взе багажа ú. След както Ерик и Марон се разделиха, Чияки я хвана за ръката и я заведе в стаята си, за да поговорят. Той каза:

-         Заради мен ли напускаш?

-         Ако е заради теб, какво ще направиш?

-         Ако трябва, ще те вържа за стола, но няма да ти позволя за ме оставиш сам тук.

-         Аз да те оставя сам тук? Ха, има прекалено много момичета тук, които с голям радост биха тръгнали с теб. Защо си се разтревожил за мен?

-         Защото те обичам.  Обичам  те така, както няма да обичам друго момиче през живота си. Не искам да те загубя.

-         Ами тогава да си мислил по-рано. Да си мислил преди да почнеш да ме лъжеш за самоличността си. - след като каза това на Чияки, Марон си тръгна.

Цяла нощ Марон не беше спала, а репетираше, само и само да си избие от главата Чияки. На следващия ден дори и Марон не можа да повярва как се справи перфектно като не беше спала цяла нощ. Но уви, въпреки че спечелиха, всички бяха унили, защото Марон си отиваше. Точно пред врата я чакаше Ерик, за да я заведе у тях. Марон, като отвори вратата, каза:

-         Прибрах се.

-         Най-сетне. Докога мислеше да не се прибираш. - точно така я посрещна майка и още от вратата.

-         Можех още повече да не се прибера вкъщи, защото ми писна да ме обвинявате за всичко.

-         Щом е така, защо се прибра?

-         Защото пак ме нараниха.

-         О, милата ми. Съжалявам. – каза баща ú и я прати да си почине в стаята си.