12.05.2009 г., 15:51 ч.

Черни очи 

  Проза » Други
1308 0 0
1 мин за четене

Когато те видях, времето спря. Ти ме погледна с черните си очи, които сякаш ми се усмихваха. А в тях видях много повече. В теб има нещо, което не ми дава мира. Някакъв пламък, някакъв огън, който започва да гори и в мен всеки път, когато ме погледнеш. В твоите очи аз откривам целия свят и неговия смисъл. А дори не съм влюбена в теб. Дори не те познавам добре. Но усещам, че има нещо в тези черни очи. Нещо, което ще ме накара да чувствам отново, да обичам отново, да бъда влюбена и щастлива. А как искам да бъда влюбена. Искам всеки път, когато те видя, краката ми да се подкосяват, а сърцето ми да пропуска по един удар. Защото тогава ще знам, че има смисъл да се боря за теб. Искам да се чувствам така всеки път, когато погледите ни се срещнат. Защото може би това е истинската любов. Нещо, което не можеш да опишеш с думи. Нещо, което изпълва живота ти със смисъл. Нещо, което те кара да се усещаш истински жив. В кратките моменти, когато очите ни се срещат, си мисля, че ти ще ми дадеш това НЕЩО. По-скоро чувствам, че е така. И тогава усещам нещо необикновено – по-силно от всичко. То е извън времето и пространството. Понякога откривам своя смисъл в теб. Защото тази страст, скрита в черните ти очи, може би е видима само за мен. Или поне ми се иска да е така. И си мисля, че ще минат години и всеки път, когато прочитам тези редове, ще си спомням за твоите очи и всичко онова, което виждам и което остава скрито в тях. И всеки път ще откривам своя смисъл.

© Йоана Йосифова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??