13.07.2024 г., 0:24

Черно

571 0 1
1 мин за четене

Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.

 

Но както нощта неизменно се прелива в утрото, така и черното започваше да губи своята плътност. В него се прокрадваха сиви нишки, като първите лъчи на зората, които пробиват тъмата. Тези сиви нюанси носеха със себе си нова надежда, подготвяйки сърцето за промяна. В тях имаше и тъга, и утеха- смесица от емоции, които свидетелстваха за прехода.

 

С времето, черното все повече отстъпваше пред сивото. В този междинен свят на полусенки, човек намираше спокойствие и разбиране. Сивото не беше нито край, нито начало –то беше път, по който минаваше животът, обогатен от опита и мъдростта, придобити в мрака. Сивото беше подготовка, изчистване на старите болки и рани, за да даде място на нещо ново и светло.

 

И ето че постепенно, сивото също започваше да избледнява. Появяваше се първият лъч на утрото, който боядисваше всичко в меко, топло светло. Черното вече беше спомен, а сивото – преход. И с всяка изминала минута, светлината ставаше все по-ярка, докато накрая не се разстла като чист, бял лист.

 

Бъдещето бе пред нас-неопетнено, готово да приеме всяка мечта, всяка надежда, всяка нова стъпка. Белият лист, символ на ново начало, стоеше пред нас, чакащ да бъде изпълнен с нашите истории. Той беше обещание за утре, за светлина и за живот, който тепърва предстои.

 

В този момент, човек осъзнаваше, че независимо колко тъмна е нощта, колкото и да са тежки сълзите, винаги идва утрото, носещо ново начало. Бъдещето бе чисто, бяло и необятно – като празен лист, готов да бъде изписан с бяло перо и изпълнен с нови, светли мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Беленска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, поздравления. Но няма да прецитирам цялото ''...В този момент, човек осъзнаваше, че...''

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...