И така, докато се литка от стиховете към прозата и обратно, тщестлавието ми все повече се оплита като коте, което е измъкнало от кошницата с кълбета най-големите и най-пухкавите и ги подгонва по етажите. Ей го на. Вече е на покрива, откъдето си мисли, че всички трябва да го зърнат от улицата. Един конец се провисва надолу и случайна кола, профучавайки, го отнася. Тщеславието ми се втурва след нея. Хей! Ти си от онзи, литературният сайт! Познах те! Нали ти ми каза, че стиховете ми са "хубави". И понеже са толкова хубави, и понеже са толкова много - ето! Ще ти ги подавам на случаен принцип! Казваш: "Повечето са хубави"? Казваш: "Има и хубави"? Ама аз... искам всичките да ти харесват! Ето, избери си сам!
"Браво! Поздравления!" - поздравява ме една собственичка на издателство. - "Как си ги кръстила?". "Рисувани на голо стихове" - отговарям. - "Само че искам... ако може... всичките. Около 300 страници (засега)." "Няма проблем!" - тутакси ми отвръщат. - "Ако нямаш пари, можеш да напечаташ ед ...