Скоро не бях писала проза. Като цяло скоро не съм писала каквото и да е. Не е като да нямах идеи или муза. Просто или нямах време заради работа, или бях навън с приятели или просто си губих времето във Фейсбук. Този път реших наистина да седна и да пиша като ми се пише, а не да отлагам за после. Щото после няма да съм под емоцията, под която съм сега.
Като цяло съм във "Фон-фон", моето вкусно работно място. Една сладкарница до нас. Тъмно е навън и вали. И има много коли по локалното и „Борис III“. Часът е 17.29. Датата е 03.11.2016г. Води се че правя "баланси", тоест работя. Напрегната съм, щото никакво време нямам. Една седмица проспах. Много от професионалните ми задължения са заваксани. Все тая…
И въпреки това няма как да не прекъсна за пореден път работата си, този път заради нещо толкова красиво тъжно.
Седнала съм на дългата маса по дължината на прозореца (както винаги). Тя има три места. До онова в дъното, откъм стената има ток. Ето защо винаги сядам там, а и защото си имам изгле ...