17.02.2009 г., 14:05 ч.

Червено Вино 

  Проза » Други
871 0 0
1 мин за четене
Червено Вино
Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.
Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по средата, плюейки и поглъщайки кинжали, осветени от дъгата на вселенското.
Удавен в собствената си плюнка, не можеш да плуваш, знаеш. Няма да се научиш, не знаеш. О, душа, как искам да те удавя във приливи и отливи на Червено вино... Не искам да убивам само самотата, тази блажена болка, караща те да мечтаеш, въздигаща страховете ти, превръщаийи ги в блаженства...
Празна чаша... и Червеното вино е свършило, както и мъките, страховете и остава само блаженство... Къпеш се във него и не искаш да спираш, докато и последната частичка от тялото ти не те предаде напълно. Търсиш при кого да свреш глава и да помолиш за милост, за утеха, за разбиране, за любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Балградон кСул Всички права запазени

Предложения
: ??:??