Червено Вино

17.02.2009 г., 14:05 ч.

Проза » Други

791 0 0

1 мин за четене

Червено Вино

Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.

Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по средата, плюейки и поглъщайки кинжали, осветени от дъгата на вселенското.

Удавен в собствената си плюнка, не можеш да плуваш, знаеш. Няма да се научиш, не знаеш. О, душа, как искам да те удавя във приливи и отливи на Червено вино... Не искам да убивам само самотата, тази блажена болка, караща те да мечтаеш, въздигаща страховете ти, превръщаийи ги в блаженства...

Празна чаша... и Червеното вино е свършило, както и мъките, страховете и остава само блаженство... Къпеш се във него и не искаш да спираш, докато и последната частичка от тялото ти не те предаде напълно. Търсиш при кого да свреш глава и да помолиш за милост, за утеха, за разбиране, за любов...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.