17.02.2009 г., 14:05

Червено Вино

1K 0 0
                                                       Червено Вино
Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.
Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по средата, плюейки и поглъщайки кинжали, осветени от дъгата на вселенското.Удавен в собствената си плюнка, не можеш да плуваш, знаеш. Няма да се научиш, не знаеш. О, душа, как искам да те удавя във приливи и отливи на Червено вино... Не искам да убивам само самотата, тази блажена болка, караща те да мечтаеш, въздигаща страховете ти, превръщаийи ги в блаженства...
Празна чаша... и Червеното вино е свършило, както и мъките, страховете и остава само блаженство... Къпеш се във него и не искаш да спираш, докато и последната частичка от тялото ти не те предаде напълно. Търсиш при кого да свреш глава и да помолиш за милост, за утеха, за разбиране, за любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Балградон кСул Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...