Какво да й кажа, то народът го е казал '' Каквото почукало, такова се обадило '', но

- Е, така е, животът така е устроен, да си помагаме един друг, даже и да не чакаме отплата - вяло казах - А вие защо,... какво да питам, защо избяга ли, изгони ли те, обиди ли те.

- Защо ли - подхвана тя -  Животът понякога е низ от страдания. Родила съм се аз малко късничко. Родителите ми били влюбени  в музиката на Дона Самър, и ме кръстили Дона. Но, не е само до това дали си ученолюбив, надарен за музика, театър, рисуване, а всичко е до това, дали родителите ти имат възможност да доразвият дадена дарба у децата си.Моите изглежда нямаха, бяха обикновено трудови хора. Така е, прятели, познати можеш да избираш, но родителите си не.

Завърших с много добър успех средно, а сега накъде,... към тъкачните станове или шивашките машини. Казвах си, ще работя и ще уча. С второто не се получи.

Татко се поболя, залежа се, с една пенсия на мама и заплата кое по-напред. Е, имах приятели, оправдавам ги донякъде, че бягаха от мен, какво можех да им дам, освен едно голо женско тяло. Малко по малко се занемарих. Ударите на съдбата следваха един след друг.,... почина и мама, текстилното предприятие премина в други ръце, не след дълго фалира и съм на улицата. Какво можеха да покрият парите от Бюрото по труда. Нелегално започнах почасова  работа, после магазинерка на минимална работна заплата, а годините си вървяха. Можех да бъда като някои познати, лягам при един, събуждам се при друг, или да ида в Гърция, за какво, за да сменя едно унижение с друго ли., все пак човек има някаква чест.

Животът ме сломи. Намерих добра работа в семейна фирма. Собствениците, мъж и жена около моята възраст, безкрайно учтиви с мен, а това ме ласкаеше, но ме и плашеше. Приемах за нормално да работя по 4 часа с единия , после с другия, плащаха ми добре. Веднъж собственикът Димитър, ми каза

'' - Знам, че си нямаш никой, аз имам известни проблеми с жена си, харесвам те, искам те седмично поне веднъж да сме заедно, мога да отделям по 300 лева за теб. Не мога да идвам у вас, но имам гарсониера, напълно достатъчна за да запълни празнотата в мъжките ми потребности...''

Не ми беше до парите, но някой ме пожела като жена, без да поставя никакви условия, стори ми се искрен, всеки желае женска ласка.  Сякаш го съжалих. Съгласих се . Близо шест месеца  играх двойствената  роля... Докато един ден

- Дона, благодаря ти, знам всичко за вас с Димитър - рече собственичката.

Да беше се отворила земята и да ме погълне.

- Знам - продължи тихичко собственичката -  Аз го насърчих за тази връзка. Оперирана съм от  миома и загубих влечение към мъжете. Защо да страда, та ние се обичаме и той не е виновен за нищо, имаме деца. Не му споменавай за този ни разговор, моля те.

            Да работим тримата заедно и да се правя на влюбена с единия и на благодарна на жена му. Безкрайно неудобно и нечестно към нея, към него,... и към мен самата. Оправдава ли доброто заплащане честта на една жена да бъде трилична в случая, карай да върви нали ми плащат, нали имам работа, любовник.

Но честта ми  надделя. Изчаках края на месеца да ми платят заплатата, поисках три дни отпуска, анулирах си СИМкартата и повече не се върнах там. Какво, да се оставя на течението ли.

Чувал ли си за социален асистент. Започнах като такава, доста трудна и непривлекателна работа, но плащаха на час веднага. Изведнъж се видях с пари,  пет хиляди лева по картата. Успокоих се.

Запознаха ни със Стамо. Отначало да му помагам е домакинстото, из градината с хиляда лева заплата да го наречем. Разказа ми за перипетиите в живота си, жена му го оставила, децата също, имал преди нещо като приятелка, но се скарали къде да живеят, на село или в града и се разделили.

Беше ме попитал '' А, ако искам да спим понякога заедно...''

Отговорих му '' Не понякога, винаги можем да спим заедно, и да казваме на някого, че не го правим, само ще ни се смеят и подиграват ''.

Мислех си, тъкмо с хилядата лева ще си плащам пенсионни и здравни вноски, а дали ще живея на село или в града за мен няма значение. Исках вече да съм постоянно при някого, не знам дали ме разбираш, подпис върху някакъв тефтер не те прави по-добър или по-щастлив в живота.

Не се жалех, почистих основно къщата, работех в градината, не че се доказвах, а ми беше приятно.

Всяка събота бяхме в града на кафе, през събота теглих от банкомата по 400 лева. Защо ли, ами  стана ми неудобно да му искам пари за покупки в магазина, щом е къща трябва да има сол, захар, олио, ориз, кафе или нещо безалкохолно, нали любопитни съседки идват на гости, трябва да се отсрамя.

Единият му бъбрек бил с намалени функции, а уж постоянно преди пиел бира, кафе в сладкарницата. Лекарите тогава казаха '' Абе човече,   ти течности пиеш ли, вода, бира, вино, ами ти си повредил бъбрека си...''. Десет дни лежа в болницата, хайде лека кола има в навеса му, ама нямам книжка, а аз сутрин отивам с автобуса, след обяд се връщам, това са разходи за билети, някои медицински консумативи за него. Хайде от мен да мине, нали живеем заедно, какво да издребнявам.

Изписаха го. Като взе да шава, първата му дума бе '' Ами суганя, лука де, не е изваден, и баклата трябваше да прибереш, доматите не са колтучени...''

Надух ти главата нали. А ти няма ли да престанеш да поръчваш кафе, вода, тортички...

- А не, ти интересно разказваш - засмях се - Но не  завиждам за живота ти, де. И да оставиш такъв добър човек като бай Стамо...

Тя ме изгледа сериозно. Понамръщи челото си.

- Да. И  вместо да избягам, му го казах в очите. Каква стана тя, вместо да си увелича дребните спестявания, от тях си плащах осигуровки,  аз ги изхарчих по теб за храна, за продукти, по лечението ти.

- Но нали сме семейсво, ма Доно, нали няма твое, мое...

- Така да бъде, но имаме уговорка, договор, че ще ми плащаш хиляда лева месечно, значи пет хиляди общо. Какво избираш, да ми преведеш тези пари по картата ли, или да те заявя в Социални грижи и те да те осъдят и станеш за резил в селото.

Събрах си нещата в една чанта и се върнах. Блъфът ми успя. Оказа се, че освен да е стиснат, Стамо е и страхлив.  За мен нов удар от живота де, то вече не остана място къде да удря.

Ами ти  защо не се вясваше редовно в селото,... ти Петре, женен ли си.

Присвитите й очи ме гледаха проницателно '' на поредния лъжец, мошеник ли съм попаднала отново '', сякаш питаха и чакаха отговор.

Какво да се покашлям за авторитет.

- Не, и аз не успях от доказване на себе си. Учих, работих,, е не съм писал стихове, но животът се изниза като мокра връв. Бях доста време на работа в чужбина, и жените вече ме приемаха като подвижен банкомат, а не като човек. Иначе съм си нормален здрав мъж със своите полужителни и отрицателни качества. Лошото е, че за толкова години , свикнах да се грижа сам за себе си, нее, не в този смисъл - засмях се дружелюбно - В селото купих къщата на колега, заминаващ при децата си в чужбина, и аз не знам защо ми беше. А иначе ремонтирах бащината къща в едно родопско село, съчетавам полска и горска работа, полската я знаеш, но няма да те каня за горската, защото може да ми дойдеш на гости и с какво ли да те черпя.

Изтърсих го ей тъка, без да искам ли...

- Така ли - попита насмешливо Дона  - И кога тръгваме, или трябва да помисля, и като го измисля да ти се обадя

Стрелнахме се за миг очи в очи.

Разговорът подскачаше отново от тема на тема из живота.

Беше ни приятно, и уж разполагахме с малко време , а се застояхме.

          Петък, края на работната седмица. Обикновено 15 - 20 минути преди 17 часа изключвах мобилния си. Който е имал мерак да ме търси, да ме бил потърсил.

Мда, петък е и опасно време, а как ми се искаше да звънне непознат номер.

- Петър... Дона се обажда, ти беше споменал за някаква горска къща, в сила ли е още офертата

Преглътнах мъчително.

- Да, да Дона, радвам се...

- За кое, че се обадих ли

- Нее, и за двете,... в сила е разбира се. Имам, ракия, джин, водка...а виното какво да бъде бяло, червено

- Розе - смееше се тя - Нямам претенции

             Погледнах с надежда мобилния си. И аз не знаех какво исках, да звънне ли, или да стои ням.

Нали казват апетитът идвал с яденето, а привързаността, обичта, между мъж и жена с какво идва...

              Всъщност, не бях ли и аз като оня псевдо-любовник, като бай Стамо, като който и да е мъж...

Ами същия съм. Махнах оттегчено с ръка и изключих мобилния си. Беше 17 часа 25 минути.

              Мдаа, честта на една жена бе победила...

....................................край..................