Честит 25 май!
Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество!
То си е за честитене – тогава отминава трудният ден на просветата и културата.
Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава.
Един ден, в който - ако ги няма абитуриентските поводи за напиване и отрупаната маса – щеше да има време за по-важни неща.
Защото този празник на даскалята и разните културни деятели отнема възможността на политиците да провеждат редовната си предизборна пропаганда, започнала едва преди тридесет години. И отклонява от мисълта за изборите в неделя.
Не, че те не успяват – поводът е благодатен, кой го изпуска? Та затова тук и там се организират партита, на които се канят даскали.
И се сипят политически честитки, осеяни със стафидките на обещанията.
Говорят кандидатите за народно доверие в далечен Брюксел колко обичат просветата, разказват как влюбено слушат музиката на Златю Бояджиев и се опиват от картините на Владигеров, какви порои от компютри и материални подобрения ще последват избирането им в парламента.
Пък за културата – дума да няма – туристически пътеки ще прокарат, лотарии ще проведат, заплатите ще вдигнат.
И защо трябва да се правят подобни виражи? И се губи ценно, предизборно платено време? Защо са им на разните фукари, неразбиращи от бизнес и политика, ордени и грамоти?
То за политиците и профсъюзните лидери едва се намират поводи за награждаване, та за тия се харчи стоката? Че и по банкети ги канят, та стават смешни как с ръце, държали само тебешир и маркер, се мъчат едновременно да крепят чашки и чинийки.
То чалъм си иска, не е като да решаваш простото тройно правило или да правиш цигу-мигу на сцената?
А и какво още искат учителите? Дадоха им по малко пари, а те се възмущават, че цялата държава обсъждала дарението.
Да не са футболисти, та никой да не знае какви премии вземат ? Или – леле, че наглост! – искат като министри и чиновници тихо и потайно да получават парите си?
Изобщо, време е да се поукротят страстите около тоя ден 24 май. Какво като никой не помнел първия си водопроводчик, таксиджия, катаджия или избран политик – пък цял живот помнел първия учител?
Ще го помни, я! Нали и онзи цял живот си ходи в познатото на детето костюмче, както се казва във вица.
А каква полза има от учението? Още в Еклестиаста е казано: „Който трупа знание – трупа печал!”. С тъжен и замислен народ ли ще ходим из Европата?
Та, ако вземат всички да четат – ще вземат и да питат. И да намират отговора. Пък от него излизат още въпроси. Отнемащи времето, оползотворявано по кафенета и кръчми, игрални зали и стадиони.
Не – добре, че свърши този вреден ден още в петъка.
И пак сме си в реалността. С олющените училища и театри, с бедните учители, артисти, музиканти, художници
И с богатите политици, бандити, чиновници, митничари, мошеници, полицаи.
Впрочем, таварищ Ленин отдавна бил казал, че държава, в която учителите получават по-малко от полицаите, е полицейска държава.
Ех, да беше паднал тогава на бат Бойко… Важното е, че денят на лицемерието свършва и всичко ще си е пак по местата.
А и защо ни трябва да разместваме битието и съзнанието си. Нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Прииска ми се да цитирам една кратка приказка. "Настрадин Ходжа взел от подноса една риба и започнал да я души откъм опашката.
